Африка – мечта, предизвикателство, провокация, изпитание за въображението и сетивата… Да посетиш Африка е всичко това, но и много повече. В това се убедиха група журналисти от Добрич, които имаха възможност да стъпят на Черния континент с помощта на Албена АД през ноември 2013 г. Усещанията и изживяванията през шестте дни в Йоханесбург и Националния парк Крюгер бяха толкова интензивни, че трудно могат да се съберат в пътепис. Затова влагам тук много повече личен елемент и емоция, отколкото позволяват правилата на журналистиката за безпристрастност.

Трудно е да се започне да се разказва за Африка. Още с кацането на летището в Йоханесбург си потопен в различна атмосфера. Сетивата се пълнят с пъстри картини, породени най-вече от самите местни жители – облеклата в ярки цветове, блесналите очички на малките, кацнали на гърбовете на майките си, огромните чадъри, предпазващи от силното пролетно слънце.

Африка влияе върху всички сетива. Усещания, зрение… Най-фрапиращо за мен беше звуковото и ароматно въздействие, особено при посещението ни във Фалаборуа, на границата на Национален парк Крюгер. В малкото китно градче останахме три дни. Още при настаняването ни в уютни къщички край красиви езера сред тропическа растителност, обособени в комплекс Sefapane Lodge, останах удивена от звуците, носещи се във въздуха. То не бяха птичи песни, чуруликания и подвиквания, то не бяха цикади и тънко пригласящи жаби. Целият този хор се носи във въздуха и се смесва с аромата на невероятните цъфнали храсти и дървета, сред които успяхме да разпознаем само магнолия, орхидея, лилави и яркочервени водни лилии.

На суахили „сафари“ означава пътуване. За европееца тази дума носи в себе си много повече. Така беше и за мен, когато започнахме пешеходните и джип-сафарита в търсене на прословутата африканска „Голяма петорка“ – лъв, носорог, бивол, слон, леопард. Разбира се, многобройни бяха срещите ни с различните видове антилопи – куду, импала и др., с местните павиани, наричани от населението бабуни, със зебри, жирафи, хипопотами, крокодили, хиени, лешояди, слонове. Да не говорим за птичия свят, рай за всеки един орнитолог. Невероятно е усещането при срещите с величествените същества на Африка. Сред бурята от емоции си давам сметка, че ние сме натрапниците, ние сме тези, които са дори излишни в цялата тази първична красота.

 

Това искаше да ни покаже и агресивният водач на стадото от над 20 слона – мъжки, женски, малки, подрастващи. Присъствахме на един много интимен момент от живота на голямото семейство и наблюдавахме как възрастни и малки се забавляват в близко езеро и се радват на водата. Стадото обаче успя да ни заобиколи и водачът, след като демонстрира на всички мъжки слонове кой е лидерът, реши да ни прогони и да изпробва силата си върху джипа. Само умението на нашия гид Лорънс от Национален парк Крюгер и познанията му за навиците на животните, ни спасиха от прекалено „близката“ среща с великана на животинския свят. От 4-метрова дистанция слонът ни разгледа и дълго /за нас/ време решава дали сме заплаха или не. Това не му попречи по-късно да застане на пътя на джипа и да демонстрира за пореден път кой диктува правилата на играта в Африка.

 

Автор: Галина Недкова

Целия материал четете в брой Януари 2014