Светлана Александрова

 

- Още в средата на ноември м.г. заместник-министърът на земеделието и храните Явор Гечев обяви, че Програмата за развитие на селските райони 2014-2020 г. е готова на 95%, както и че това, което „заварихме, беше един анализ, в който липсваха данни като статистика за последната година.” По думите му се е наложило извършване на цялостна промяна на анализа. В каква посока и по какви параметри се извърши на практика той?

- Анализът на Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г. беше преработван няколко пъти, като основно трябваше да се изиска детайлизирана информация от Националния статистически институт за секторните анализи и за неземеделските дейности на територията на селските райони, както и да се формулират по-ясно проблемите и потребностите, към които ще бъде насочена интервенцията на новата програма. Развитие претърпяха и SWOT анализите по шестте приоритета, вследствие на бележките от предварителната оценка на Програмата. Научените уроци от прилагането на ПРСР 2007-2013 г. също не бяха формулирани в първоначалния вариант на анализа, за да бъдат обосновани бъдещите дейности. ПРСР 2014-2020 г. е естествено продължение на политиката на ПРСР 2007-2013 г., като отчита макроикономическите промени, опита от текущата програма и новите предизвикателства и цели на Общата селскостопанска политика. Много важен фактор във формулирането на окончателния вариант на анализа са нашите заинтересовани страни – членовете на Тематичната работна група за разработване на ПРСР 2014-2020 г., с които също се коментира предложенията и промените.

- Изтече информация, че новата Програма за развитие на селските райони ще бъде разделена на тематични подпрограми и в края на м.г. се разбра, че те са четири на брой. Бихте ли ги характеризирали накратко?

- Новата Програма предвижда в обхвата си само една тематична подпрограма, насочена към специфичните нужди на малките стопанства. Подпрограмата ще гарантира финансов ресурс с по-голяма ставка за преструктурирането на тези стопанства, които са със значително влияние върху развитието на селските райони.

Разработването на тази Тематична подпрограма за малки стопанства се прави с цел по-ефективното им подпомагане, както и значително да се намалят административните пречки пред тях, за да имат лесен и бърз достъп до европейско финансиране. Подпрограмата за малките стопанства дава възможност да се програмират и приложат по-целенасочени дейности и мерки за подкрепа на малките стопанства от определени сектори, в това число животновъдни стопанства, производители на плодове и зеленчуци и тютюнопроизводители, които в най-голяма степен са засегнати от икономическата криза. Също така, може да се предвидят специални дейности за подпомагане на малки стопанства от планинските региони.

- Ще имаме ли искания към ПРСР за промяна на критериите към селските райони при кандидатстването им със Стратегии за местно развитие по подхода ЛИДЕР, с цел удовлетворяване нарасналия интерес към него, но и при вида на съществуващия основен риск да нямат възможност да го приложат поради намаляващия брой на населението под изисквания минимум за него при кандидатстване?

- Подходът ЛИДЕР се прилага на територията на селските райони, като всяка Стратегия за местно развитие обхваща територия с население между 10 000 и 150 000 жители. Според националната дефиниция за „селски райони” в обхвата на ЛИДЕР в програмния период 2014-2020 г. попадат 231 общини. Отчитайки опита в прилагането на подхода ЛИДЕР през програмния период 2007-2013 г., най-голям е делът на одобрените Местни инициативни групи – 18 броя, които обхващат територията само на една община. 12 от Местните инициативни групи, получили финансиране, представляват обединения между две общини, а 4 МИГ – обединение от 3 общини. Само една МИГ обхваща територията (не цялата) на 4 общини. Средният брой жители за една община в обхвата на МИГ е около 14 000 жители.

Тъй като прилагането на подхода ЛИДЕР има за цел да насърчи обединението на две или повече общини, при формирането на една МИГ, Управляващият орган на ПРСР създава условия за стимулиране на сдружаването, без да ограничава възможността за финансиране и на групи, действащи на територията на една община. За МИГ с население до 15 000 жители е предвиден бюджет за изпълнение на проекти по Стратегия за местно развитие в размер до 1 000 000 евро, а за групи с по-голямо население – по-голям бюджет. Предвид структурата на населението в селските райони по-слабо населените общини могат да се обединят, за да формират МИГ и да прилагат подхода ЛИДЕР.

 

Автор: Мариела Илиева