Животновъдството е невъзможно без субсидии. Това твърдение, до болка познато, не е ново, нито пък странно. То е факт, валиден за всеки български фермер, независимо какви животни отглежда.
Проблемите с липсата на достатъчно пасища и ливади, ниските изкупни цени на суровината, големите разходи по отглеждането на животните, неравнопоставеността на животновъдството с останалите сектори в селското стопанство, бюрокритичните спънки при кандидатстването по европрограми са все въпроси, които можем дълго да дискутираме със Стоян Желязков и Йордан Койчев, съдружници и собственици на биволовъдна ферма Мурра 2002. Само че техните усмивки и оптимизъм на фона на модерната им ферма не ме провокират да ги питам за проблемите, а за решенията, за положените усилия и за постигнатите резултати, така че днес да бъдат собственици на една от най-модерните и най-големите биволовъдни ферми у нас. А бизнесът им оцелява благодарение на тяхното предприемачество, новаторски подход, любов към животните и, разбира се, с помощта на европейски средства.
Стъпка по стъпка и с много ентусиазъм
Районът, в който се намира фермата им – с. Лозенец, общ. Стралджа, е известен с овощарството и лозарството си, но благодарение на усилията на двамата съдружници – и с биволовъдството.
Те всъщност продължават традицията, тъй като в селото навремето е имало кооперация, включваща и ферма за биволи. През 1992 г. в нея са се отглеждали около 450 животни. „По време на ликвидационните съвети животните бяха раздадени на собствениците им и около 100 глави от тях останаха в кооперацията. През 1999 г., когато ние започнахме да работим като арендатори, те вече бяха се стопили до около двадесетина. Хората от селото ни ги дадоха и така решихме да започнем да изграждаме нова ферма. Първо закупихме 17 животни от една ферма в Стара Загора. През 2001 г. изтеглихме първия кредит, поставихме централен млекопровод в един от оборите и същевременно закупихме още 39 животни от Хасковския район. Така направихме първите стотина животни“, разказва за първите стъпки в бизнеса Стоян Желязков.
Оказва се обаче, че биволовъдството никак не е лесно. „Трябваше не да се развиваме, а да оцеляваме. Първите години беше страшно трудно да се продаде биволско мляко, нямаше пазар, а там, където сме го давали, с месеци не си получавахме парите. Цената беше страшно ниска и много хора не издържаха през тези години и фалираха“, спомня си съдружникът.
Има ли светлина в тунела за биволовъдите у нас
По думите на Стоян Желязков, има. Но при едно условие. Субсидиране. Кредитиране. „Благодарение на европейските програми сега сме на добро ниво“, смята животновъдът. Какво представлява фермата днес – това е единствената нова и най-голяма биволовъдна ферма у нас за около 500 животни. От старта на модернизацията ù е минала точно една година. Построен е модерен обор за механизирано отглеждане на 210 дойни животни, с доилна зала, в която те се чувстват комфортно. Цялото оборудване е италианско. Фермата напълно отговаря на изискванията на Нитратната директива с инвестирането в съоръжения за разделяне и съхранение на тора.