Кръгла маса „Развитие на дребните земеделски стопанства – проблеми и перспективи“ организира Фондация „Земята – източник на доходи” по време на 23-ото издание на Международната селскостопанска изложба АГРА. Повод за инициативата ù беше отчитането на успешно изпълнения от нея проект „Интегриране на ромски общности чрез икономически инициативи“. И като знаем, че тези общности живеят основно в селските райони на страната, съвсем естествено, покрай фокуса на проекта, беше и темата на кръглата маса, свързана с развитието на малките стопанства в тях.

Самото понятие „малко стопанство“ върви ръка за ръка с представи като неизгодно положение, риск от бедност, липса на възможности и нужда от подпомагане. И всичко това, за жалост, се отнася за онези малки производители, чиито лица и имена запомняме. И настояваме да ги има заради купеното директно от фермата им парче истинско овче сирене, добито в малката семейна мандра с мляко от овцете на собственото стадо, или заради розовите домати с вкуса на тези от градината на старата ни баба, напуснала ни отдавна, но завещала българския сорт на пожелалите да продължат живота му като продукт на българската земя. Но и като продукт на съществувало преди време, но потиснато от действителността самобитно трудолюбие. Стимулите за него са повече стоково-пазарни, отколкото човешки импулс. В малките земеделски стопанства то е плод на семеен или традиционен поминък и за да просъществува и оцелее при съвременната аграрна политика и законодателство, крещяща се оказва нуждата от специалното му подпомагане с финансиране и достъп до еврофондовете.

Шокираща е констацията, по думите на министъра на земеделието и храните проф. Димитър Греков, че в периода 2007-2010 г. броят на малките стопанства в земеделието е намалял с близо 40%. Затова за тях сега се налага да говорим и мислим как да ги запазим и възродим с възможностите на новата Обща селскостопанска политика на ЕС. „Искаме хората, които са останали по селата, да имат препитание и да изкарват прехраната си там“, обяви министър Греков.

 

Автор: Мариела Илиева

Целия материал четете в брой Април 2014