Д-р инж. Валентина Маринова

- Г-жо Маринова, изхождайки от мотото на честванията в Седмицата на гората „С богато наследство към отговорно бъдеще” през 2014 г., кои обществени и ментални нагласи все още накърняват богатото наследство на българската гора и горско стопанство и препятстват отговорността пред тях в бъдеще?

- В нашата дейност и мерките, които предприемаме, винаги сме се водили от прозрачност и своевременно информиране на обществото по въпросите, свързани с горския сектор. Популяризирането на събития не само като „Седмица на гората“ определено допринасят за повишаване на съзнанието и отговорността на обществото по отношение опазването на горските територии. В тази посока за нас образованието в най-ранна възраст по теми, свързани с многообразието и опазването на природата, е от съществено значение и затова полагаме максимални усилия това да се случва. Горските структури и в частност дирекциите на природните паркове успешно си сътрудничат и с образователни институции. Организират се редица мероприятия, свързани с активното участие на подрастващите млади хора у нас. Откритите уроци сред природата, презентациите за защитени видове растения и животни, провеждане на различни акции за почистване, залесяване, облагородяване и поставяне на къщички за птици, имат за цел да създадат отношение и любов у децата към гората и нейните обитатели.

- С кои мероприятия в рамките на отминалата „Седмица на гората“ припомнихте за зеленото богатство на България и необходимостта от осъзната отговорност пред него?

- Всички регионални структури по места проведоха редица мероприятия, с които се отбеляза професионалният празник на заетите в системата на горите. За мен е много важна работата с децата и младите хора. С тях бяха проведени редица конкурси за детска рисунки, беседи с деца на теми за гората, залесяването и опазването на природата и дивите животни, професията на лесовъда и дейностите, които се извършват в горите. Провеждане на залесителни, образователни програми, конкурси и много други.

- Къде куца партньорството между държавата и общините в изключително важната им мисия по опазване зеленото богатство на България?

- В последните години партньорството между държавата и общините е в непрекъснат подем, който се изразява в сътрудничество и взаимопомощ при управлението на държавните и общинските гори – при реализирането на различни регионални политики – развитието на регионите, екологични, социални и икономически дейности, снабдяване на местното население и местната промишленост с дървесни и недървесни горски продукти, подобряване на водоохранни и други функции. Все още не е на най-добро ниво първо сътрудничеството по опазване на горите от незаконни сечи, поддържане на горската и техническата инфраструктура, недостатъчния обмен на информация и др.

- С какво промененият Закон за горите, който влезе в сила през м. април 2011 г. и елиминира редица от натрупаните в последните 10-15 години проблеми в сектор „Горско стопанство”, включително и порочните заменки, стана адекватен на горскостопанските дейности и ползването на дървесина у нас?

- Новият закон създаде възможности за решаването на съществуващите проблеми в сектора чрез няколко принципно нови постановки, адекватни на ситуацията в страна член на ЕС, с голямо разнообразие на собствеността. Ако трябва да конкретизирам, ще спомена разделянето на контрола и обществените функции от стопанските дейности в горите, създаването на независими държавни органи за контрол на всички гори, равнопоставеност на различните видове собственост. В този контекст е и въвеждането на съвременни регламенти за поземлените отношения, като е стеснена възможността за извършване на разпоредителни сделки, водещи до намаляване площта на горските територии, за сметка на регламентирането на повече възможности за предоставянето им под наем, аренда, за учредяване право на строеж без промяна на предназначението, за учредяване на сервитути и право на ползване. Не по-маловажно е и опростяването и прехвърлянето на задължения и отговорности от държавата към регистрираните лесовъди и собствениците на гори – създадени са условия за децентрализация на отговорностите и редуциране на държавната администрация и са определени ясни и подходящи режими на ползване на ресурсите и достъпа до горите. Точна и ясна е и регламентацията на принципите в управлението на собствеността върху горски територии на общини, физически и юридически лица. Въведе се и задължително оперативно (краткосрочно и регионално) дългосрочно планиране – организацията и провеждането на планирането са съобразени с наличието на различни видове собственост и множеството заинтересовани лица. Регламентира се принципно преструктуриране на сектора и обособяване, от една страна, на държавна горска администрация с контролни функции, в лицето на Изпълнителната агенция по горите, нейните структури и специализирани териториални звена, а от друга – създаване на държавни горски предприятия, които осъществяват стопанската дейност в отрасъла.

- Кои са водещите мотиви за направените изменения и допълнения на Закона за горите, които Народното събрание прие скоро и на второ четене?

- Действително новият закон реши голяма част от натрупаните проблеми в сектора и преодоля някои от негативите към горското стопанство. От друга страна, в българското общество и в лесовъдската колегия остана усещането, че с новия закон бяха въведени разпоредби, които са затрудняващи, не са консенсусни, някои от тях са противоречиви и считани за лобистки, и като цяло тяхното прилагане не е от полза за българските гори. В тази връзка предприехме мерки в насока извършване на промени, целящи привеждане на тази важна за държавата норма във вид, който по-точно да отговаря на интересите на обществото и бизнеса, в синхрон със заявените намерения на правителството. Предложените изменения са свързани основно с горскостопанските дейности и ползването на дървесината. Целта на предлаганите изменения и допълнения в Закона за горите е да се гарантира защитата на обществения интерес по отношение на възобновяването на българските гори, ползването на дървесината и недървесни продукти и осигуряването на устойчиво и конкурентоспособно развитие на горския сектор.

 

Автор: Мариела Илиева

Целия материал четете в брой Май 2014