Д-р Пол Бос

- Д-р Бос, какви качества трябва да притежава един ръководител, за да отговаря за работата на екип от 35 служители и за качеството на продуктите, които излизат от 13 000 ферми в Кантон Берн, на фона на общо 28 000 съществуващи на цялата територия на Швейцария?

- Човек се нуждае от експертиза, от много социални контакти и социална компентност, но също така и от ясна и последователна линия на поведение. За тази дейност трябва да е в състояние да мисли систематично, да обвързва и обобщава нещата и да взема важни решения. Това, което се очаква от кадрите, с които разполагам, е винаги да имат подход към намиране на отговора, а не лутане в търсене на проблема. Ние търсим отговора, а не проблема. Аз и моите кадри трябва да застанем лице в лице с предприятието, с обекта и да сме в състояние да поставим ясно фактите или проблема пред оператора, когато сме директно пред него. Много важни в този момент са социалните компетенции, начина, по който ние ще аргументираме идеите си и ще отстояваме нашите принципи, но и от другата страна – сами да разберат какво искаме от тях, без да влизаме в конфликти.

- В практиката си на Федерален проверяващ на инспекторите по храни в Швейцария къде откривате основната провокация при осъществяване контрола и устояване безопасността на храните в настоящия 21 век, в ерата на високите технологии, навлезли и в производството на това, с което се храним?

- По отношение на сигурността и заплахите в Кантона Берн ситуацията спрямо инспекторите малко се усложни и положението стана по-тежко. Посредством паричните потоци някои от браншовете стават по-агресивни и лоши и нараства натискът спрямо някои занаятчийски предприятия, които биват буквално притиснати до стената от финансовите проблеми при достигналата и до нас финансова криза. Например, един ресторант, на който бизнесът не му върви, съответно има и по-малък персонал. От там и по-малко се почиства, по-малко се поддържа. Идва обаче контрольорът и казва: „Не става“, при което съответно нараства и натискът – единият се отдръпва, а другият става по-агресивен. Затова в такива ситуации много важен е усетът, така нареченото „пипане с кадифени ръкавици“ и ние винаги се стараем да влезем в положението на проверявания, за да потърсим заедно с него отговора за решаване на възникналия проблем. Това, което се подобри в тази дейност, дойде след идеите и решенията на браншовите организации по отношение на документацията. То облекчи много и малките производители у нас. А и при големите предприятия, посредством професионалното развитие и огромния натиск за международно признание чрез сертификатите и контрола, осъществяван чрез изкупвачите на продукция, управлението на качеството се повиши много и достигна професионално ниво. А и хората, които отговарят за управлението на качеството в предприятията, станаха наши добри сътрудници.

- Споменахте за гъвкав контрол при прилагане на европейското законодателство спрямо малките ферми. Какво имате предвид и кои са гъвкавите практики в този подход, които бихме приложили в България?

- Ясно е съзнанието на Европейския съюз, който казва, че гъвкавостта по отношение на малките ферми трябва да се използва, тъй като това е и правно обвързано.

- Какво включва то?

- Има гъвкавост, примерно, по отношение изискванията за помещения. Едната от опциите при преработката на земеделски суровини е да има много помещения за различните процеси, а при малките ферми възможността е да има едно помещение, в което различните процеси са отделени по време.

 

Автор: Мариела Илиева

Целия материал четете в брой Юни 2014