- Г-жо Боянова, от позицията на бивш зам.-министър на земеделието и храните, ръководил Програмата за развитие на селските райони (2007-2013) и настоящ председател на Института за агростратегии и иновации, как оценявате ситуацията в сектора при вида на отменената трета обществена поръчка за сертифициращ орган по Програмата в рамките на една година, което поставя под риск сертифицирането на около 1,650 млрд. лв., вече платени от държавния бюджет?

- Преди месец министър Грудев обясни, че от ЕС са дали отсрочка да имаме сертифициращ орган до 30 януари 2015 г. Липсата на такъв одитор, който да оценява и потвърждава като независима инстанция решенията на земеделския фонд, за да се предоставят от ЕС договорените и изплатени на фермери, общини и браншови организации средства по европроекти, застрашава не само направените разходи, но и бъдещите проекти.

- Каква е ролята на ръководения от Вас институт?

- Умишлено в наименованието му има агростратегия, за да се планират нещата. В планирането няма нищо лошо и ако е по възможност, то да е за над 5 години, ще бъде по-добре за всички нас. Така, както се прави в Германия, Австрия. Там нещата затова се случват и са готови винаги навреме, а не в последния момент да сервираме нещо на земеделците и те да се оправят пак набързичко и някак си скалъпено. Другото неслучайно е иновации, защото новата Обща селскостопанска политика дава много възможности за иновации, както в самото производство, така и в преработката, но на мен ми е много по-интересно, когато ги свържем по веригата. Целта е да се правят иновации, така че да се реализира продукцията докрай, да стигне до потребителя. Според мен у нас културата на производството, на преработката, на търсенето на пазари и на това, което потребителят иска, малко се губи. И точно в тази верига ми се ще да допринесем по някакъв начин с работата на Института за агростратегии и иновации.

- Българската концепция за директните плащания за следващия програмен период беше изпратена в Брюксел часове преди изтичането на крайния срок на 1 август. Като последствие, не закъсняваме ли с договарянето на новата ПРСР 2014-2020 и не рискуваме ли нейното бъдеще?

- България избра инструментите за подпомагане на земеделието си от ЕС в новия програмен период, но дали ще постигне целта си за изграждане на конкурентоспособно земеделие, не е ясно. Досегашните директни плащания бяха по-лесни за усвояване, но в момента неизвестните са много и големият проблем е, че самите земеделски производители у нас тънат в неведение. Длъжни сме обаче да храним надежди, че нещата с новата ПРСР ще се случат до края на годината. Колегите от Европейската комисия се държат като партньори и винаги казват, че ни помагат за наше добро. Бележките им по Програмата 2014-2020, които очакваме в началото на октомври, могат само да ни помогнат да си доизясним докрай това, което ние искаме да правим и си поставяме като приоритет. Затова, според мен, ако в момента администрацията се организира добре, сега получим бележките, отразим ги нормално и ги съгласуваме задължително с бранша, но не имитирайки диалог и някакво разбирателство, а истински и градивно. Когато аз правих такова съгласуване, рискувах да се скараме, да имаме спорове, за да вземем решението на база на някакви точни параметри, а не както сега се получи по директните плащания. А по ПРСР мисля, че в рамките на Тематичната работна група, ако се проведе истински дебат, вече по бележките, ние до края на годината ще имаме програма за новия програмен период. Нещата са по регламент и са ясни. Въпросът е дали правилно сме заложили целите и приоритетите в отделните мерки и дали ще ги изпълним.

 

Автор: Мариела Илиева

Целия материал четете в брой Октомври 2014