Агрокомпас Архив броеве
Безплатен е-майл бюлетин
Материали със свободен достъп
Home Search E-mail us
БългарскиАнглийски
ТЪРСИ В СТАТИИТЕ
Вторник, 19 Март 2024

Декември 2023

Предишен | Следващ
КАТАЛОЖЕН № 1053

ЗА ПОТРЕБИТЕЛИ

  РУБРИКИ

АГРО НОВИНИ


Рубрика: Актуално Брой: Ноември 2014
Защо изчезнаха българските плодове
Проф. Димитър Домозетов, директор на Института по земеделие в Кюстендил

Защо изчезнаха българските плодове

Проф. Димитър Домозетов

print

e-mail facebook

Институтът по земеделие в Кюстендил наскоро отбеляза 85 години от създаването си. Наред с хубавите пожелания и подаръци, поздравителни адреси и положителни емоции, съпровождащи всеки един рожден ден, нямаше как да не бъде направена и една равносметка. За състоянието на земеделието ни днес, има ли го и ще го бъде ли българското овощарство и защо то се очерта като едно от най-непривлекателните производства у нас. За всичко това разговаряме с проф. д-р Димитър Домозетов, директор на Института по земеделие в Кюстендил.

Според него сентенцията „Пътят към ада е постлан с добри намерения“

е напълно приложима за ситуацията с овощарството у нас в момента. „Да, много са добри намеренията на всички експерти, на Брюксел и т.н., но в крайна сметка какви са резултатите? У нас най-малкият земеделски производител с по 10 или 20 дка земя е подложен на неистови проверки и доказвания. Той трябва да е завършил най-малко едно агрономическо и две икономически висши образования. Всеки божи ден някой експерт или агент му доказва колко е крадлив и опасен той за оскъдната субсидия, на която има право. Това трябва веднага да спре. Земеделският производител ден и нощ трябва да мисли единствено за това как да произведе повече и по-качествена земеделска продукция. Всичко останало трябва да е ангажимент на експертите и агентите – да проверяват, подкрепят и напътстват земеделския производител, да му превеждат сумите по банков път, да му съдействат. С други думи – службите трябва да заработят за производителите. В Държавен фонд „Земеделие“ има всичко друго, но не и експерти по производството. Общинските и областните земеделски служби e необходимо да се преустроят. Не да се занимават със земераздаване, което трябваше да приключи много отдавна. Има направени земеразделителни планове, идентифицирани са собствениците на отделните парцели. Който не го устройва положението – има съд, да се обърне към него. По този начин тази голяма армия от подготвени експерти ще се обърне към обикновения земеделски производител, ще се спазват изискванията на Брюксел, като за всеки стопанин се изготвят съответни документи. Експертите и агентите от Министерството на земеделието и храните на практика са достатъчни, за да покрият цялата територия на страната. Крайно време е да се спре доработването на Закона за земята според партията, която е на власт. Научните сътрудници от Селскостопанска Академия трябва да се привлекат като експерти към ДФЗ и да се започне реално използване на нашите достижения в производството. Тогава безброй земеделски производители ще заработят за нацията и за себе си. И няма да отпътуват за чужбина. Друг много важен момент – нашата политическа система създава по-големи, едри производители в селското стопанство, а това са хора, които винаги са във властта. На практика те усвояват голяма субсидия и правят някакво производство от култури, които не са биологично най-пригодени за дадения регион. Например, Кюстендилският край е най-подходящ за отглеждането на ябълки, сливи, череши, вишни, круши, от които има висок икономически резултат, а се засява пшеница. В това отношение аз мисля, че е необходимо изключително бързо ССА да изготви ново райониране на културите в страната и да се извърши промяна в субсидирането им. По този начин нещата ще си дойдат на мястото и ще се увеличи чувствително производителността и рентабилността на селскостопанската продукция. Измамна илюзия е, че ЕС това дава, онова – не. Дава всичко, което е разумно и ефективно, но нашите чиновници трябва да докажат това. В страната се изградиха много крупни земеделски производители, особено в зърнопроизводството. Ще си послужа с един пример – ако един земеделски производител обработва 500 000 дка земя, той получава милиони левове субсидия, след като е платил арендата на земята. Той обработва тази земя с 9 трактора от висок клас, с 4 зърнокомбайна, с 5 редосеялки и приспособления за растителна защита и торовнасяне. Обработва земята, примерно, на дванадесет по-крупни селища с по над 1000 души население, от които той използва само 30 до 50 човека. Другите са без работа. Младите тръгват за чужбина, а по-възрастните се препитават с 2-3 крави, 10-20 овце или гъски. Това е едната страна на проблема. Другата е следната: на пристанищата на Балчик и Варна се товарят кораби с пшеница, основно за Испания, където с нея се изхранват свине, а тяхното месо се продава в Китай. С други думи – изнася се сурова продукция без тя да се преработва у нас, а така се губи принадената ѝ стойност. А чрез суровата продукция се изнася за чужбина и ефектът от получената субсидия.

Какво може да се направи? Към проектите на тези производители трябва да се включи задължително към всяко от тези селища изграждането на свинекомплекс, кравекомплекс, свинеугоителен комплекс, зеленчукови или оранжерийни и овощни градини – където каквото е възможно. По този начин ще се създаде поминък на населението, а и суровата продукция ще се преработва на място: месо, мляко, яйца, плодове и зеленчуци. Недоогледан е и фактът, че по време на черешобера в Кюстендил голям брой хора, наети по програмите за заетост, метат улиците на града, вместо да берат череши. Така е и в другите градове на страната. В заключение мога да кажа следното – лостовете и механизмите са в наши ръце, стига да имаме воля да ги използваме правилно. Защото земеделието ни е спасявало от две национални катастрофи. Нека му дадем шанс отново. В края на 1989 г. в селското стопанство са работили 860 хиляди души. А в момента те са под 300 хиляди. По наши разчети на този етап в земеделието ни могат да бъдат ангажирани милион души, а после този брой да бъде редуциран и да стигнем нивото на заетите като в развитите страни – до 4% от населението. Гениалните неща са гениални, защото са прости, и обикновеният човек може да си послужи с тях.

Автор: Валери Станев



ПОСЛЕДНО ДОБАВЕНИ ВСИЧКИ...
Иновативно и печелившо земеделие с продуктите на Corteva Agriscience™
Компанията залага на иновации и био решения – това стана ясно на Портфолио Фарм край добруджанското село Победа

Атрактивни попълнения в портфолиото на Nuseed при слънчогледа
Компанията излиза и с нови култури – карината и тръстика

Листните торове на Лебозол® – сигурност и ефективност при климатични промени
Ефективното редуциране на азотното хранене ще бъде все по-важна тема в следващите години

Деница Иванова: Изкупната цена на малините за преработка падна двойно в сравнение с миналогодишната
Пазарът на малини и ягоди за прясна консумация постоянно расте

 

София, жк. Лозенец,
ул. "Червена стена" 46
тел: 0700 200 63

e-mail: office@agrocompass.bg