Той е само на 20. Откакто се помни, все е сред конете. Като че ли е орисан за тях. Страстта започва от дядото и от бащата. Те обаче отдавна яздят някоя небесна кобила. Тук, на земята е техният внук и син – Владимир Цолев. Живее в Разлог. И освен че заляга над книгите като студент, строи и продава малки семейни къщи в подножието на Пирин.

Влади отглежда 80 крави и 30 коне. Защото коневъдството се оказва семейна страст, орисия. Младият стопанин като че ли прилича на своите любими животни – неспокойно пристъпва от крак на крак, непрестанно се оглежда.

Ако конете са просто мерак или лудост, какъв е смисълът човек да ги отглежда? Владимир Цолев му е намерил колая. Кравите „гледат“ конете, както той сам се изразява. Защо е така?

Оказва се, че коневъдството у нас е слабо субсидирано. Въпреки това, по брой на отглежданите коне страната ни е на 13-о място в Европейския съюз. По данни на Агенцията по храните, конете у нас са около 120 хиляди. Подпомагат се застрашени видове, каквито са например каракачанските коне. Годишната субсидия е 200 евро на глава животно.

Дори и тя обаче не е лесно да бъде получена. Защото покриването на обичайните изисквания за получаване на субсидии при животните се оказва не толкова проста работа при дивата каракачанска порода коне.

Каракачанските коне целогодишно живеят свободно. Дори през зимата са навън. Разравят триметрови преспи със сняг и намират храна, обяснява Владимир Цолев. Изхранването им обаче никак не е евтино. Годишно Влади купува около 20 хиляди бали сено.

 

Автор: Анета Божидарова

Целия материал четете в брой Февруари 2015