- Д-р Апостолов, къде са бариерите и кои са основните съмишленици и партньори на Фондация Биоселена в подпомагането на биологичното и устойчиво земеделие, в опазването на биоразнообразието и околната среда у нас?

- Съмишленици имаме много – като започнем с 4-те хиляди регистрирани биопроизводители, преработватели и търговци, Асоциацията на биопроизводителите, природозащитните НПО, всички българи, които искат чиста и качествена храна. Много служители в земеделската администрация, научни работници, преподаватели в университетите също споделят нашите идеи. През годините изградихме партньорски отношения с Аграрен Университет – Пловдив, Тракийски Университет – Стара Загора, Институт по планинско животновъдство и земеделие – Троян, Земеделски институт – Стара Загора, Висше училище по агробизнес и развитие на регионите – Пловдив. Тъй като нашата работа е насочена изключително много към формиране/подобряване на земеделските политики, логично е да се стремим да си сътрудничим най-активно с Министерството на земеделието и храните. А директната работа с фермерите е най-ценният ни актив. Партнираме си с организации от Швейцария, Франция, Германия, Италия, Унгария, Литва, Македония. Членуваме в две международни организации – Международната федерация на движенията за биологично земеделие (IFOAM) и Европейската федерация на фермерските и занаятчийски производители на сирене (FACE).

А бариери има много, но за мен най-важната си остава бариерата в мисленето на хората. Като започнем с тази част от фермерите, които са „био” само заради субсидията, и стигнем до най-важната група на потребителите, които са убедени, че в България всичко е фалшиво и не вярват на никакви сертификати. Нито фермерите, нито политиците направиха биоземеделието приоритет в Европа. Това се случи благодарение на потребителите.

- Можем ли да свържем факта, че Фондацията е учредена от Научния институт по биологично земеделие (FIBL) – Швейцария с амбициите ѝ за адаптиране опита и модела на нейното земеделие към даденостите и потенциала на българското селско стопанство?

- Определено ползваме знанията и опита на експертите от Института, като адаптираме всичко към нашите условия. Спомням си, че първия проект на обор за свободно-боксово отглеждане на млечни крави разработиха моят колега Тенчо Христов и най-добрият швейцарски експерт по говедовъдство Ерик Майли. Леглата на кравите, хранилките, фиксаторите – всичко беше проектирано според последните швейцарски стандарти, но с използване на местните евтини ресурси – дърво, бетон, желязо, втора употреба. Швейцарците са изключително практични хора, инвестират в полезни неща. А в биологичното земеделие Институтът FIBL e номер едно в света вече повече от 30 години. Имаме уникален шанс да се консултираме с най-добрите в света по всички теми, касаещи био-то!

Автор: Мариела Илиева

Целия материал четете в брой Февруари 2015