Ако все още не сте посетили някой от фермерските пазари, които се провеждат на различни места в столицата и някой ден включите това приключение в дневната си програма, с учудване ще установите, че преживяването не просто ще ви зареди с енергия и чиста храна, но със сигурност ще ви дари със здравословни емоции и букет от интересна и полезна информация. Тук комуникацията производител-клиент е неразделна част от самото пазаруване, а най-хубавото е, че в повечето случаи предварително може да опитате всичко, което сте решили да си купите. Но и нищо да не си изберете, посещението ви няма да е било напразно, защото ще си тръгнете с нови познанства. Ние, например, така се запознахме с Ангел Ангелов. Уж искахме само да ни сподели мнението си за фермерските пазари, а пък получихме толкова много и интересна информация, като за няколко разказа.

Но първо, за нашия събеседник. Той е представител на Фондация, чиято основна мисия е съхраняването на културното ни и историческо наследство. „По-известни сме с програмата, която представяме на тези фермерски пазари, с „Академия кулинарен историк“. Там или приготвяме на живо някои неща за хапване и сбъдваме част от кулинарните спомени на по-млади или по-възрастни българи, или разказваме някоя от историите, която сме претворили в лютеници, сладка, питки и други вкусни неща. Ние имаме желание да участваме на всички фермерски пазари. По-голямата част от ангажиментите ни е свързана със съботните дни, когато обикаляме България и приготвяме различни неща в големите ни юнашки съдове. Затова сега обмисляме вариант, при който да имаме представител на всички пазари. Ние участваме в тях от почти самото им начало. Защо ли? Създава се невероятна атмосфера. Тук срещаме хора, които са си поставили за цел и мисия да приготвят чиста и „честна“ храна и мисля, че има смисъл от подобни неща.“

Това беше само началото на нашия разговор с Ангел Ангелов, защото нямаше как да не попитаме с какво неговият щанд е привлекателен за посетителите на пазара. „Днес, например, правим баница за 3 секунди. Малко шокиращо звучи, но пък винаги предизвиква интерес. Почти всяка дама на достолепна възраст, която питаме дали е правила баница за 3 секунди, ни отговаря отрицателно. И ние показваме: вижте колко е лесно. Топвате си това парче от селска питка в зехтина, после – в тайната подправка на баба Цонка, и имате баница за 3 секунди. Тя е известна още като циганска баница. Ние сме я нарекли Юнашка. Тайната подправка е една разновидност на шарената сол, в комбинация с чубрица и чесън. Тук сме се постарали да сложим типично български подправки, за да получим и типично български вкус, с намалено съдържание на сол. Питката също е типично българска – от бяло брашно, мая, сол и вода.“

На щанда пред Ангел Ангелов виждаме и бурканчета с лютеница. „Нея я правим от зеленчуци от района на Пазарджик. На 7 септември миналата година поставихме „балкански рекорд“ за най-голямата лютеница – тон и половина, направена в огромна тава. Започнахме да мелим продуктите в 4.00 ч. сутринта, а вечерта в 21.00 ч. беше началото на затварянето на напълнените буркани – изключително драматично занимание по време на гайдарското надсвирване „Златна българска гайда“. Но пък смеем да се похвалим с уникална лютеница. Тя не е пържена, в нея няма захар. Предлага се в два основни вкуса – люта и нелюта. Като лютата е много люта, а нелютата се дели на диетична – за деца, и тази, която е с чесън и други подправки.“

Вниманието ни е привлечено и от други бурканчета, с опаковани с хартия капачки и старателно подредени. „Това е една от новите ни серии, която нарекохме „Лакомите неща“. В този буркан е „Лакомото сиренце“. Представлява парченца твърдо краве сирене, предварително изсушени върху дървени решетки в рамките на седмица. Вътре има още зехтин, три вида печени чушки – зелена, червена и жълта. На вкус е по-солено от нормалното и е чудесно мезе. Както казваше дядо ми – това сирене не е за наяждане, а за мезе. Върви с бяло вино, с червено, с ракийка, с каквото има. Ние го консумираме с ракия от рози. Освен „Лакомото сиренце“ предлагаме и „Лаком патладжан“. Вътре има патладжан, червени чушки, морков и печен на скара чесън. Когато го хапвате, усещате вкуса на чесън, но не дразните хората около вас с неговата миризма. Това е най-интересното на този продукт. Иначе си е чисто кьопоолу, но няма как в Копривщица да използваме турцизми.“

 

Автор: Валери Станев