Страната ни е благоприятно място за развитие на биологично земеделие. Този факт се повтаря през последните години повече като публична тайна, отколкото като целенасочени усилия за неговата реализация. Някак ни е трудно да осмислим казаното още от Дънов, че „дълбоката философия седи в това, което природата е изработила”. Според практическия опит на последовател на Учителя „настъпило е време, в което хората трябва да приложат ново земеделие. Отначало те ще трябва да приемат факта, че и растенията имат души, които могат да влизат във връзка с техните, след това да облагородят мислено (чрез молитви, формули и др.) и чрез подходящи торове земята, където ще се сее, да посеят по подходящ начин и в подходящо време семената и най-сетне – да се грижат с Любов за растенията по време на техния растеж. Така реколтата ще бъде изобилна, защитена от различни вредители и най-вече – с прекрасни вкусови качества. ”Но това е цяла философия, която за мнозинството от хората у нас е далечна като начин на мислене.

 

А без нея е почти невъзможно да си производител, потребител, дори търговец на биологични храни. Отсъствието ù в манталитета ни е сякаш е основната пречка за успешното биопроизводство у нас. Затова и обратно на общоприетата практика някои от българските биопродукти първо станаха популярни на световния пазар. Те отдавна се продават в Холандия, Германия, Швейцария, Великобритания, Франция, САЩ и Австралия макар и под чужди търговски марки. Едва сега фирмите от бранша правят плахи стъпки и в страната. И пазарът на собствени биохрани продължава да изглежда като далечно бъдеще за България. А българинът няма почти никакви познания за естеството им и тепърва трябва да се работи за развиването на потребителската му култура. Трудно се налагат и търговските марки, под които да се продават този тип продукти. Само че в 21 век, когато Европа и света са насочили усилията си към намаляване на негативното влияние на човека върху природата, когато все повече хора се сбогуват с конвенционалното земеделие и консумацията на биохрани се увеличава, България не може да бъде изключение. Още повече, че сме страна, дарена с благодатни почвено-климатични условия за биоземеделие, а европейското членство ни задължава да ги използваме. Но и затова трябва да се учим и следваме образци и правила на старите страни членки въпреки оставените още от Дънов „Правила за духовно земеделие”. Налага ни се да го правим по-бързо и прилежно. Защото да не забравяме, че в представения пред Брюксел Национален план за развитие на биологичното земеделие в България за периода 2007–2013 г. още предишното ни правителство заложи 8 на сто дял на биологична продукция в цялостното ни земеделско производство през 2013 г., а биологичните продукти да станат 10% от пазара на хранителни продукти в страната. При положение, че сегашният дял на органичните продукти в него е 0,31%, ще се наложи биоземеделието да бъде един от приоритетите в политиката на аграрния сектор у нас.