- Г-жо Милтенова, за кои промени в новата икономическа история на сектора плодове и зеленчуци у нас работи вече над 12 години Националният съюз на градинарите в България (НСГБ)?
- На първо място, хармонизиране на българското с европейското законодателство, касаещо сектора. Това до известна степен се случи на теория и на документи. На практика обаче, прилагане в пълна степен на европейското законодателство, особено по отношение на пазара, не се случва. И най-вече в частта на Закона на пазара на земеделски продукти. Това създава сериозни проблеми и сътресения на пазара и преди всичко по отношение на контрабандния внос на плодове и зеленчуци в България. Свързано е и с минимални входни цени и всичко, което би защитило родния производител, така както законът работи в Гърция, Холандия и други европейски държави. Там не е възможно да влезе случайно един български камион, да отвори врати, където пожелае, и да започне да продава стоката си. Аз винаги давам този пример – отиди в Солун да продаваш българска стока и виж дали ще ти разрешат. Искат ти документ от общината, от фитосанитарната служба и т.н. Фактически има свободно движение на стоки, хора и капитали, но на практика трябва да изпълниш голям брой условия, които те затрудняват и ограничават. При нас тези ограничения липсват и всеки, който докара стока отвън, може да я разтовари и продаде където си поиска по всяко време.
- Тоест, ние чисто законодателно ли не сме осигурили защита на родното производство?
- И законодателно, и на практика у нас се прилагат едва около 15% от това национално законодателство, което е хармонизирано с европейското. По този начин нашият земеделски производител остава незащитен. Но на въпроса за направленията, в които НСГБ е работил през тези 12 години, ще отбележа на първо място прилагането на Общата селскостопанска политика. Започнахме с предприсъединителните мерки на Програма САПАРД, при реализацията на които Съюзът беше много активен. Особено при подготовката на мярката за пазари на производителите и тържища и тази за организацията на производителите. Участвахме в работните групи и в комисиите и смея да твърдя, че голяма част от взетите тогава позитивни решения и настъпилите по-късно промени в наредбите се случиха с наше участие. Някои от резултатите, надявам се, че са добри и до ден-днешен, защото станаха същностна част и на новите наредби. Активно участвахме и в преструктурирането на сектора. През 2007 г. Европейската комисия прие решение за реформи в организацията на общия пазар на плодове и зеленчуци, за да заработи общата земеделска политика по-ефективно. Ние също се опитахме да приложим тези промени в България. За съжаление, ЕК отчете, че реформите не са достатъчни и не са направени както трябва. Работата ни по създаването на организации на производителите в сектора, за съжаление, не е успешна докрай.