Точно преди две години от Института по аграрна икономика алармираха: „Със 70% намаляха българските плодове и зеленчуци на пазара. Производството им от 2003 г. насам се е сринало с близо 70%.“ Така отчетеният траен спад в сектора през последните 10 години се превърна в диаметрално противоположна картина на тази от славното му минало. И ако тогава неговото развитие у нас е било до такава степен, че България е определяна като страна, която по производство и потребление на плодове и зеленчуци е заемала челно място в света, днес българските производители все още са далече от европейските стандарти, а фирмите прекупвачи продължават да предпочитат чужда продукция. Още преди две години по данни на Асоциацията на земеделските производители в България около 80% от плодовете и зеленчуците по щандовете ни са от други държави. Българските производители и днес са изместени заради високи разходи, технологични пропуски и липса на маркетингови канали.
От 2003 до 2012 г. страната ни губи повече от 60% от производството на зеленчуци. Износът за ЕС възлиза на 85 на сто, 17 търговски вериги контролират повече от 70% от търговията с хранителни продукти в рамките на Съюза. За да можеш да си доставчик на тези хранителни вериги, е необходимо да произвеждаш големи партиди стандартизирана продукция – нещо, което българските производители трудно постигат. Тези факти, включително последния извод, направен в публичното пространство от тогавашния директор на Института по аграрна икономика, са от 2013 г., но без колебание могат да се артикулират и днес. Тогава министърът на земеделието и храните от служебния кабинет проф. Иван Станков по време на първото заседание на инициирания от него нов Бизнес научен съвет алармира, че България внася 90% от плодовете и зеленчуците за вътрешния си пазар. Държавническата му позиция гласеше, че аграрните производства в този сектор у нас са слаби и трябва да бъдат подпомогнати. На специално заседание на служебния кабинет по това време беше решено да се подготви и обща стратегия за развитието на земеделието до 2020 г. с ясни приоритети и цели, включително и за сектора плодове и зеленчуци у нас. „Времето на служебното правителство е много кратко и през месец май (бел.ред.: 2013 г.) ние трябва да сме готови с нашите стратегии, за да ги предложим на новото правителство”, обяви преди 2 години министър Станков.
Днес, в качеството си на зам.-председател на Комисията по земеделие в Народното събрание той отново стои зад идеята за Национална стратегия за устойчиво развитие на земеделието в България, като уточни, че в нея се предлага „една по-нормална структура“, защото по думите му, структурата на земеделското производство у нас е нарушена. „Вече съм казвал, че имаме един светъл лъч – зърнопроизводството и производството на маслодайни култури, но силно занижено е производството на плодове и зеленчуци. За да ги има, ние трябва да възстановим напоителната система. За да ги има фуражните култури, трябва да обезпечим животновъдите. Те също трябва да бъдат на поливни площи. Ето, няма ги предпоставките. Точно това казваме ние, какво трябва да се направи последователно – първа стъпка, втора стъпка, трета“, заяви в националния ефир миналия месец проф. Станков. Припомни, че у нас на човек от населението имаме около 4 дка използваема площ, докато в Холандия е около 1,2 дка, а в Белгия – около 1,3 дка, но там произвеждат двойно повече от нас на единица площ, тъй като са обезпечени с всичко необходимо.
Припомняме тази политическа и експертна позиция, защото е свързана с факта, че именно екипът на служебния министър на земеделието и храните проф. Станков преди 2 години излезе с идеята за увеличаване от 3 на 13% на Обвързаната подкрепа за боксуващи сектори в българското земеделие, каквито са животновъдството и този на плодовете и зеленчуците. При упорити преговори в Европейската комисия екипът му успя да защити тази кауза въпреки краткото време на своя мандат. През м. май 2013 г. в рубрика „Гост на броя“ на сп. „АгроКомпас“ проф. Станков обяви: „Нужна е вертикална интеграция на производители, преработватели и търговци.“ Днес изводът му за сектора плодове и зеленчуци е повече от актуален. А изразеното удовлетворение преди 2 години в „АгроКомпас“: „Аз съм изключително доволен, че България е подкрепена за получаване на по-висок процент евросредства за т.нар. Обвързана подкрепа за земеделските производители“, днес се материализира във възможността за фактическото ѝ получаване.