Агрокомпас Архив броеве
Безплатен е-майл бюлетин
Материали със свободен достъп
Home Search E-mail us
БългарскиАнглийски
ТЪРСИ В СТАТИИТЕ

Content on this page requires a newer version of Adobe Flash Player.

Get Adobe Flash player

Понеделник, 20 Август 2018

Август 2018

Предишен | Следващ
КАТАЛОЖЕН № 1053

ЗА ПОТРЕБИТЕЛИ

  РУБРИКИ

АГРО НОВИНИ


Рубрика: Браншове Брой: Септември 2015
Ден на соята се проведе в гр. Кнежа
Започна възраждане в отглеждането на тази култура

Ден на соята се проведе в гр. Кнежа

print

e-mail facebook

Започва възраждане при отглеждането на соя. Това мнение изрази Драгош Дима, регионален директор на международната Асоциация Дунавска соя за Румъния, България, Молдова и Украйна по време на второто изадине на инициативата Ден на соята, която се проведе в гр. Кнежа. В неправителствената организация членуват 195 браншови организации от 16 дунавски и недунавски държави. Целта е да бъде увеличено производството на протеиновата култура в Европа, като то не съдържа генномодифицирани организми.

На форума присъстваха над 130 експерти, гости и стопани от страната и чужбина, включително и от Румъния и Молдова, чийто интерес и участие демонстрира доброто регионално сътрудничество. На полето зърнопроизводителите видяха чудесно организирана от домакините опитна платформа, където се запознаха с различни сортове соя и с резултатите, постигнати със семена на фирмите-участници, както и различните резултати при различно третиране на растенията. Акцент в дискусията на полето беше отглеждането на соя при неполивни условия, както и кои са подходящите сортове за Северна България.

От Дунавска соя са изчислили, че в България се възражда отглеждането на соята. По техни данни, зърнопроизводителите са засели драстично повече площи с културата през тази година, като от 20 хил. дка те са нараснали до 350 хил. дка.

Драгош Дима подчерта, че отглежданата в ЕС соя съставлява по-малко от 10% от соята, която се преработва в ЕС, а повече от 75% от соевия шрот, използван за фуражи, се внася. Около 75% от вноса е ГМО соя. Повечето от соевия шрот е от соя, която се преработва в ЕС или директно се внася в ЕС-28. Докато болшинството от не-ГМО соеви продукти традиционно се доставя от Бразилия, пазарният дял на соев шрот, свободен от ГМО в ЕС, се променя.

Вносът на соя от страните членки на Общността остава стабилeн през последните няколко години, но преработвателите от ЕС, които търсят соев протеин, все повече предпочитат да импортират соев шрот, вместо соя на зърна. Така европейският капацитет за преработка на рапица и слънчоглед се разширява, докато капацитетът за преработка за соя остава в застой. Бразилската соя продължава да доминира над европейския внос на соя с около половината от всички доставки. Украйна и Парагвай постепенно увеличават пазарния си дял. Съединените щати и Канада са водещите доставчици на соя за ЕС-28 от северното полукълбо. През 2014/15 се очаква вносът от ЕС-28 на соя да се увеличи незначително и да достигне 12,5 млн. тона, каза още Дима. Стремежът на Асоциация Дунавска соя е да се инвестира в развитието на соево производство. Браншовиците са отворени за съдействие на българските зърнопроизводители по отношение реализацията на културата, какъвто проблем съществува в бранша.

Опити с различни сортове соя се извършват в землището на Кнежа от зърнопроизводителя Борислав Горанов, който от 23 години отглежда културата, наред с пшеница, царевица и слънчоглед. „Соята ни е любимата култура. С нея започнахме още през 1992 г. и тогава тя беше много печеливша, защото имаше заводи, които преработваха суровината. След демокрацията заводите бяха сринати и това доведе до една ситуация, в която сме доказали, че можем да произвеждаме соя в България. Доказахме, че можем да я отглеждаме при неполивни условия, но тук стои един проблем. Соята, която е с протеин под 33%, не може да се реализира, няма пазар. В стопанството ми миналата година отглеждах 6 сорта, като само 2 от тях дадоха протеин над 33%. В момента на демо платформата са заложени 41 сорта, като целта е да видим какви резултати ще дадат те и да изберем най-подходящите“, каза Горанов.

 

Автор: Данаил Андреев



ПОСЛЕДНО ДОБАВЕНИ ВСИЧКИ...
Стопаните в България стават все по-големи
Георги Праматаров - директор на Дирекция „Директни плащания и идентификация на земеделските парцели“ в МЗХГ

България плени агрожурналисти от ЕС
Какво прави държавата за малките фермери, питаха репортерите

БАСФ с експертна растителна защита
Третираните посеви впечатляват

Заключителен етап на проекта „Опазване на почвите в България“
Пионер - партньор на Русенския университет

 

София, жк. Лозенец,
ул. "Червена стена" 46
тел: 0700 200 63

e-mail: office@agrocompass.bg