Българинът е много чувствителен, когато посегнат на най-святото му – на децата, на жената и на... ракията. А през последните двайсетина години нашето законодателство, като започнем от 1 януари 2000 г., когато влезе в сила новият Закон за виното, до приемането ни в Европейския съюз, ракията е трън в очите на държавната администрация – включително и европейската, и нейните нормативни документи. Защо българинът вяра си дава, но ракия – не? Западноевропейците, но основно французите, наблюдават с потрес нашия навик да започваме обеда или вечерята с ракийка и салатка и като на малоумни ни обясняват, че така се убивали рецепторите на вкуса в устата и не можело да се усети истински виното..., но много бързо възприемат този навик и той въобще не вреди на опитването на виното след това. Това че по нашите земи отглеждането на лозя и правенето на вино не са от вчера, си го знаем не само ние. Традициите на траките са живи, както е жива и кръвта им в жилите ни.              

Още Раковски в началото на ХІХ век възкликва: „В България рядко е предел да нямат лозя българи. ... Селянин сматря себе си за несчастлив и срамота е да няма лозе.”                 

За виното всичко е ясно. Но за ракията някои хора се опитват да ни втълпят, че тя е от турско време – някакви си 5–6 века, демек отскоро, и следователно е наложена отвън, не е традиционно питие. Дори думата ракия се извежда като турска, защото на този език звучи като ракъ, макар че съвсем не е като нашата. Дали е така обаче? Къде е истината и защо българинът така неистово се е вкопчил в тази ракия и не си я дава? И защитава с настървение правото да си я прави сам и не приема високия акциз, с който е обложена. 

Сега пък Министерство на земеделието и Министерство на икономиката се опитват да защитят българската ракия пред ЕС като традиционно питие и да получат разрешение да се намали облагането ù с акциз с 50% по-малко, отколкото е минималното за Евросъюза. Това е искането на производителите на този продукт с основание, че в период на криза като сегашната ракията трудно се продава поради високата цена и хората предпочитат да си я правят сами, макар и с компромис спрямо качеството, а от това се захранва сивата икономика и държавата губи парите от акциза. За целта трябва да се докаже традиционността на ракията по нашите земи.

Доказателства за това, разбира се, има и те са в нашата средновековна история. Разпръснати са в различни източници, но показват недвусмислено, че опити за дестилация, правене на ракия и употребата ù има много преди идването на османските турци, каквото е всеобщото мнение по този въпрос.

Целия материал четете в брой Ноември 2010