Четете онлайн списание Агрокомпас
Безплатен е-майл бюлетин
Материали със свободен достъп
Home Search E-mail us
БългарскиАнглийски
ТЪРСИ В СТАТИИТЕ

Content on this page requires a newer version of Adobe Flash Player.

Get Adobe Flash player

Понеделник, 19 Февруари 2018

Януари 2018

Предишен | Следващ
КАТАЛОЖЕН № 1053

ЗА ПОТРЕБИТЕЛИ

  РУБРИКИ

АГРО НОВИНИ


Рубрика: Предприемачество Брой: Септември 2015
Цената на щастието
Една история за хляба, вдъхновението и социалното предприемачество

Цената на щастието

print

e-mail facebook

Това му е хубавото на живота – всеки ден може да ти сервира някаква неподозирана изненада, да те срещне случайно с интересни хора и техните вселени от мечти и идеи, да ти покаже, че многообразието от творчески възможности и характери не просто има своя чар, а е направо наложително с присъствието си. За да бъде светът едно по-забавно място за живеене, за да бъде един миг по-пълноценно изживяван. Та говорейки за случайностите, точно така се запознах с младото семейство Надежда и Стефан от София. Търсихме из интернет питка за един ритуал и попаднах на страницата на тяхната хлебна къща. Какво точно включва това понятие? Оказа се, че концепцията Хлебна къща е тяхна идея, вече работещ модел на социално предприемачество, което намира добър прием и по света. Каква е предисторията? Двама млади влюбени и щастливи решават да се врекат един на друг. Правят сватбата в своята приказка, от която събират 7 хиляди лева. Вместо да ги пръснат за кратки преживявания, увековечени със сладникави снимки, двамата решават да инвестират в една своя идея – да си направят фурна. Но не просто фурна за печене на хляб, а нещо повече.

- Откъде идва понятието хлебна къща, има ли го като практика в света?

- Надежда Савова-Григорова: Не, няма го като практика. Дойде ми като идея, когато бях на посещение в град Витлеем и разбрах, че името означава хлебна къща. И ме вдъхнови самата дума. Представих си едно място, което може да е обединяващо средище, което да вдъхновява хората с мир около хляба, а не както в момента градът е символ на трагедия и войни. И оттам нататък се опитах да проверя дали моделът ще проработи. В Габрово имах стара къща, наследство от моята прабаба. И така през 2009 г. отвори врати първата ни хлебна къща. Моделът се оказа не просто работещ, а много сполучлив. Идваха хора от целия град, от най-различни възрасти. Оттам нататък идеята се мултиплицира. В Златарица, с помощта на общината, отворихме втора хлебна къща. Сега вече имаме и във Велико Търново, на Самоводската чаршия, и в Пловдив – фурната в стария град, която общината ни даде да оживим. Факт е и хлебната ни къща в София, в която се намираме в момента. Така, една по една, в България хлебните къщи станаха седем, като само две от тях – в София и Габрово работят като фурни. Успоредно с това над 18 страни по света имат сродни програми. Те се реализират от хора, които аз съм обучила на нашите методи и които ги прилагат най-вече в работата си с уязвими групи като терапия. В Америка има и една мобилна хлебна къща, на колела. Тя е в гр. Принстън, където аз учих. Какво точно представлява хлебната къща? Това е едно място за всички възрасти, за всички желания и потребности. Защото това, което се опитваме да правим чрез хляба, е да събираме общност. Хората да споделят идеи, да творят заедно – от рисуване с брашно, до правене на кукли от тесто, до културите на света, които преподавам всяка събота, квасените хлябове, които правим...

- Разкажете малко повече за хлебната терапия, която, както разбрах, е ваша идея и разработка.

- Надежда: Имаме два основни метода, които използваме и над тях надграждаме. Единият се нарича Театър на трохите и в него могат да участват и деца, и възрастни, които творят от тесто по дадени теми. Обикновено това са човешките добродетели – щедрост, любов, доброта. И оттам нататък тези кукли, които се създават и изпичат, допълнително се разиграват на фона на нарисуван с брашното декор. Цялата маса става като красиво платно. Вторият метод се нарича кухненска музика. От месенето на кукли от тесто се извежда цял текст на песен, който се римува, и после с кухненски инструменти като буркани с жито, рендета, сито, ползвано като дайре, се създава музика. Това е форма на музикотерапията. Създали сме методи, които психолози от цялата страна утвърдиха и в момента правим много обучения. Може би вече над 100 души са обучени в най-различни форми – чрез конференции или самостоятелно.

- Родителите как реагираха на тази идея, защото от тях зависи децата да имат достъп до заниманията?

- Надежда: Родителите са впечатлени, защото децата им тук се преобразяват. На тях дори не им беше идвало наум, че месенето на хляб може да бъде толкова приятно и вдъхновяващо. А това е дори терапия за самите родители, които по цял ден са пред компютъра. И всъщност тук на място осъзнават, че връщането назад към тези базисни неща – от правенето на хляб, до работата със земята, като да посадиш нещо, са толкова безкрайно ценни... Така че смятам, че успяваме да вдъхновим всички възрасти и за всички участници това е трансформиращо по някакъв начин.

 

Автор: Валери Станев
Целия материал четете в брой Септември 2015



ПОСЛЕДНО ДОБАВЕНИ ВСИЧКИ...
В Северозапада мафия дирижира достъпа до еврофондовете
Мая Червеняшка, консултант по европроекти от Враца

Свободата да се прилага ОСП след 2020 г. ще даде възможност на икономически силните да диктуват
Магърдич Хулиян е основател и председател на Национално сдружение на малките семейни ферми и преработватели /НСМСФП/

Даниел ПЕРОБ е избран за председател на Sorghum ID
България не участва в първия Управителен съвет на междупрофесионалната организация

NIK Аcademy официално отвори врати
Първият по рода си център за обучение е в с. Изгрев

 

София, жк. Лозенец,
ул. "Червена стена" 46
тел: 0700 200 63

e-mail: office@agrocompass.bg