Четете онлайн списание Агрокомпас
Безплатен е-майл бюлетин
Материали със свободен достъп
Home Search E-mail us
БългарскиАнглийски
ТЪРСИ В СТАТИИТЕ

Content on this page requires a newer version of Adobe Flash Player.

Get Adobe Flash player

Петък, 22 Септември 2017

Септември 2017

Предишен | Следващ
КАТАЛОЖЕН № 1053

ЗА ПОТРЕБИТЕЛИ

  РУБРИКИ

АГРО НОВИНИ


Рубрика: Предприемачество Брой: Септември 2015
Цената на щастието
Една история за хляба, вдъхновението и социалното предприемачество

Цената на щастието

print

e-mail facebook

Това му е хубавото на живота – всеки ден може да ти сервира някаква неподозирана изненада, да те срещне случайно с интересни хора и техните вселени от мечти и идеи, да ти покаже, че многообразието от творчески възможности и характери не просто има своя чар, а е направо наложително с присъствието си. За да бъде светът едно по-забавно място за живеене, за да бъде един миг по-пълноценно изживяван. Та говорейки за случайностите, точно така се запознах с младото семейство Надежда и Стефан от София. Търсихме из интернет питка за един ритуал и попаднах на страницата на тяхната хлебна къща. Какво точно включва това понятие? Оказа се, че концепцията Хлебна къща е тяхна идея, вече работещ модел на социално предприемачество, което намира добър прием и по света. Каква е предисторията? Двама млади влюбени и щастливи решават да се врекат един на друг. Правят сватбата в своята приказка, от която събират 7 хиляди лева. Вместо да ги пръснат за кратки преживявания, увековечени със сладникави снимки, двамата решават да инвестират в една своя идея – да си направят фурна. Но не просто фурна за печене на хляб, а нещо повече.

- Откъде идва понятието хлебна къща, има ли го като практика в света?

- Надежда Савова-Григорова: Не, няма го като практика. Дойде ми като идея, когато бях на посещение в град Витлеем и разбрах, че името означава хлебна къща. И ме вдъхнови самата дума. Представих си едно място, което може да е обединяващо средище, което да вдъхновява хората с мир около хляба, а не както в момента градът е символ на трагедия и войни. И оттам нататък се опитах да проверя дали моделът ще проработи. В Габрово имах стара къща, наследство от моята прабаба. И така през 2009 г. отвори врати първата ни хлебна къща. Моделът се оказа не просто работещ, а много сполучлив. Идваха хора от целия град, от най-различни възрасти. Оттам нататък идеята се мултиплицира. В Златарица, с помощта на общината, отворихме втора хлебна къща. Сега вече имаме и във Велико Търново, на Самоводската чаршия, и в Пловдив – фурната в стария град, която общината ни даде да оживим. Факт е и хлебната ни къща в София, в която се намираме в момента. Така, една по една, в България хлебните къщи станаха седем, като само две от тях – в София и Габрово работят като фурни. Успоредно с това над 18 страни по света имат сродни програми. Те се реализират от хора, които аз съм обучила на нашите методи и които ги прилагат най-вече в работата си с уязвими групи като терапия. В Америка има и една мобилна хлебна къща, на колела. Тя е в гр. Принстън, където аз учих. Какво точно представлява хлебната къща? Това е едно място за всички възрасти, за всички желания и потребности. Защото това, което се опитваме да правим чрез хляба, е да събираме общност. Хората да споделят идеи, да творят заедно – от рисуване с брашно, до правене на кукли от тесто, до културите на света, които преподавам всяка събота, квасените хлябове, които правим...

- Разкажете малко повече за хлебната терапия, която, както разбрах, е ваша идея и разработка.

- Надежда: Имаме два основни метода, които използваме и над тях надграждаме. Единият се нарича Театър на трохите и в него могат да участват и деца, и възрастни, които творят от тесто по дадени теми. Обикновено това са човешките добродетели – щедрост, любов, доброта. И оттам нататък тези кукли, които се създават и изпичат, допълнително се разиграват на фона на нарисуван с брашното декор. Цялата маса става като красиво платно. Вторият метод се нарича кухненска музика. От месенето на кукли от тесто се извежда цял текст на песен, който се римува, и после с кухненски инструменти като буркани с жито, рендета, сито, ползвано като дайре, се създава музика. Това е форма на музикотерапията. Създали сме методи, които психолози от цялата страна утвърдиха и в момента правим много обучения. Може би вече над 100 души са обучени в най-различни форми – чрез конференции или самостоятелно.

- Родителите как реагираха на тази идея, защото от тях зависи децата да имат достъп до заниманията?

- Надежда: Родителите са впечатлени, защото децата им тук се преобразяват. На тях дори не им беше идвало наум, че месенето на хляб може да бъде толкова приятно и вдъхновяващо. А това е дори терапия за самите родители, които по цял ден са пред компютъра. И всъщност тук на място осъзнават, че връщането назад към тези базисни неща – от правенето на хляб, до работата със земята, като да посадиш нещо, са толкова безкрайно ценни... Така че смятам, че успяваме да вдъхновим всички възрасти и за всички участници това е трансформиращо по някакъв начин.

 

Автор: Валери Станев
Целия материал четете в брой Септември 2015



ПОСЛЕДНО ДОБАВЕНИ ВСИЧКИ...
Контролът върху глава животно = връзката субсидии - развъдни организации - ИАСРЖ
Зооинж. Георги Йорданов - изп. директор на Изпълнителна агенция по селекция и репродукция в животновъдството (ИАСРЖ)

Предприемачество с местни български породи
ИАСРЖ в подкрепа на автохтонни стада по проекта „За Балкана и хората“

Клиърфийлд и Eкспрес хибридите сръбска селекция
Слънчогледите на бъдещето

Иновативна генетика за уникални резултати
Pioneer Portfolio Farm демонстрира бъдещето в производството на пролетни култури

 

София, жк. Лозенец,
ул. "Червена стена" 46
тел: 0700 200 63

e-mail: office@agrocompass.bg