- Г-жо Григорова, обявихте като коректив за работата и оценката по ПРСР (2014-2020) изпълнението на нейните приоритети. В какво се фокусират те и достигна ли се до предварително обявената амбиция за нейното опростяване?

- ПРСР (2014-2020) с всичките ѝ мерки е доста тежка програма. Аз лично смятам, че вместо да бъде опростена, се стигна до нейното усложняване, за разлика от предходната ПРСР (2007-2013), която беше фокусирана в четири оси с определени приоритети и към всяка ос имаше мерки. Тези мерки в старата Програма определяха как ще бъде постигната целта за изпълнение на самата ос, докато в настоящата ПРСР всичко е определено в стратегически приоритети. В нея отново има три цели, които се дублират с тези от Програмата за периода 2007-2013 г. Много важен момент обаче е, че ПРСР (2014-2020) има категорично нови елементи. Характеристиките им свързвам с процеса на създаването на самата Програма, не само в България. Знаете, че през този програмен период Европейската комисия си постави две основни цели. Едната е да адаптира програмите и различните фондове на ЕС, така че те да отговорят по-широко на потребностите на всички страни членки, от една страна. От друга страна, си постави за цел да опрости целия процес на създаване на регламентите, на програмите, както и последващото кандидатстване по тях. Защото един от уроците на предходния програмен период беше, че е много трудно кандидатстването, че програмите не са достъпни за масовия потребител в страните членки и също така, че административните бариери във всички тях са много високи. По отношение на опростяването на процедурите, сами виждате от програмата, чак такова нещо категорично не сме постигнали. ПРСР (2014-2020) все още е доста сложна за кандидатстване, въпреки че се направи опит самата административна тежест да бъде свалена не само от страна на Министерството на земеделието и храните, но и от страна на координационното звено в Министерския съвет, което отговаря за всички програми на България.

- Откъде идва цялото практическо усложняване на ПРСР (2014-2020)?

- Може би първо от начина, по който бяха създадени регламентите. За първи път този програмен период, когато започнаха да се разписват регламентите на ЕС, имаше т.нар. процес на триалог, т.е. те бяха обсъждани не само със заинтересованите страни в ЕК, не само в Съвета на Европа, но те влязоха и в Парламента на Европа. Тогава различните политически групи, различните комисии, имаха възможност да изкажат становища. По този начин стана така, че много големите лобита на ЕС в Брюксел, далеч по-мащабни от тези у нас и не само в областта на земеделието, бяха много активни по отношение на процесите. Те се фокусираха първо върху Комисията, когато тя отвори регламентите за обсъждане, след това минаха през Съвет и Парламент, така че различните интереси много се припокриваха. Знаете, че регламентите бяха одобрени чак през 2013 г., а активната работа по Програмата стартира през 2014 г. Имаше регламенти, одобрени в самия край на предходната година. Страните членки масово работеха и програмираха на базата на недовършени, негласувани, неодобрени финално регламенти. На базата на финално одобрени регламенти България се наложи да доразпише определени моменти в Програмата. Другият нов момент в тези регламенти беше, че те поставят стратегически цели и дават възможност на страните членки да определят една рамка. На практика ПРСР (2014-2020) има доста програмни области. Когато говоря за тях, аз се опитвам максимално да опростя презентацията си, защото Програмата е от порядъка на 700 страници. Ние, като нейни потребители, на практика нямаме достъпна възможност, за да видим накратко какво е най-важното в нея, по какво може да се кандидатства, кои са общите моменти по всички мерки. Всички това много обърква хората към моментите на кандидатстване по първите отворени мерки.

 

Автор: Мариела Илиева

Целия материал четете в брой Октомври 2015