Хората напоследък у нас все повече се нуждаят от почтеност, а българските животновъди отдавна и почти постоянно чакат дължимата им равнопоставеност – у нас и в конкурентната среда на европейските им колеги. В настоящия програмен период индикациите това да се случи сякаш са по-реални. Обнадеждаващи за тях са приоритетите на новата Програма за развитие на селските райони (2014-2020), където секторът им е сред тези с преимуществено внимание при публичното ранкиране на заявленията за подпомагае по мерки, които дават рамо на стопанската им активност. На Консултативния съвет по животновъдство от края на септември във Велико Търново министърът на земеделието и храните Десислава Танева обяви: „Българското животновъдство ще получи обвързаната подкрепа, по която се кандидатстваше в обхвата на директните плащания тази година и националната преходна помощ“. Уточни, че „от 16 октомври до края на годината към животновъдите ще тръгнат близо 250 млн. лв. европейски и национални пари, заедно с държавната помощ де минимис за млечния сектор, която беше изплатена“, както и че до 23 октомври по сметките им ще бъде преведен максимално разрешеният аванс на всяка схема по обвързано плащане до 113 млн. лв., а до края на годината ще бъдат изплатени и останалите средства. Земеделският министър декларира очи в очи пред животновъдите, че „България ще се възползва в първия възможен срок от решенията на Европейската комисия да бъдат платени авансово директните плащания.“

 При вида на тези очаквания българските животновъди бяха повече коректив и партньор на екипа, провеждащ земеделската политика у нас, а обичайните им протести през 2015-а имаха своята премиера в Брюксел, включвайки се в началото на септември към организираното от Европейската асоциация на земеделците (ABS) протестно искане Европейският съюз да предприеме действия срещу продължаващия спад на изкупните цени на млякото и свинското месо. Пред централата на Общността, където стотици трактори и хиляди фермери блокираха трафика в белгийската столица и част от пътните ѝ артерии, в ранните часове на 7 септември т.г. бяха и стотина български животновъди. Така те се включиха в масовите потести срещу високите данъци и понижаващите се изкупни цени, чийто спад се засили след премахването на квотите за производството на мляко и отварянето на пазара от 1 април. Част от протестиращите призоваха за връщане на системата на квотите или за увеличаване на преките помощи, предоставяни от националните правителства. Българските животновъди присъстваха и като едни от най-потърпевшите от затварянето на руския пазар за земеделските продукти от европейските страни. Отговорът дойде на извънредното заседание на министрите на земеделието в Евросъюза, което взе решение да се отделят 500 млн. евро извънредна помощ за европейските фермери, пострадали от падналите изкупни цени на млякото и месото, което се дължи на руското ембарго върху вноса на тези продукти от ЕС. След официалното одобрение на разпределението на средствата стана ясно, че България ще получи малко над 6 млн. евро от спешния пакет на стойност 500 млн. евро в помощ на фермерите.

В края на миналия месец Министерството на земеделието и храните публикува за обществено обсъждане на интернет страницата си проект на Наредба за условията и реда за предоставяне на извънредно подпомагане на производителите на животински продукти, засегнати от кризата в сектора. Европейската извънредна помощ за млекопроизводителите от 6 004 009 евро ще бъде разпределена между животновъдите ни по 4 различни схеми. Това ще става както на глава животно за крави, овце и/или кози-майки и биволици, така и чрез подпомагане за реализирани и декларирани от изкупвачите доставки и от производителите на краве мляко директни продажби през квотния период 2014/2015 г.

По схемата за реализирани и декларирани количества мляко земеделските стопани трябва да притежават индивидуална млечна квота над нула и да са вписани в регистъра на производителите на краве мляко по чл. 15 от Наредба № 23 от 2007 г. за управление на националната млечна квота. Те също трябва да са извършили доставки и/или директни продажби на краве мляко през квотния период 2014/2015 г., за които са подадени съответните годишни декларации по чл. 8 и/или чл. 11 от Регламент 595/2004 на Европейската комисия. Минималните количества трябва да бъдат съответно 10 000 кг, когато поне един от животновъдните обекти е разположен в необлагодетелстван район, и 20 000 кг за останалите райони в страната. Максималният размер на помощта е до 720 000 кг мляко за един производител.

 

 

Автор: Мариела Илиева