- Първа точка в позицията на България е изравняване на плащанията. Инициираният по този повод от браншовите организации национален референдум е една добра подкрепа на съвместната ни инициатива. Той, разбира се, ще помогне, но на политическо ниво ние извършваме съответните преговори, сондажи, договорки с другите държави членки в най-различни формати – Вишеградска четворка и двустранни отношения с други държави. Вече има няколко изказвания в това отношение на министър Найденов пред Съвета на министрите. Така че тази наша позиция не е от вчера. Тя е сложена на масата вече близо от година. Разчитаме на общия интерес на голяма част от държавите в ЕС. Защото тези разлики в плащанията поставят нашето, а и на други страни земеделие в очевидно неконкурентно положение спрямо старите страни членки.

 

 

 

- Отпадането на субсидиите няма как да се случи, тъй като позицията и на Франция, и на Германия е такава, че директните плащания трябва да останат в основата на бъдещия европейски модел за развитие на земеделието. Вече спорът дали да има субсидии или не, е поставен на съвсем друга плоскост. Тя е, че земеделието изпълнява ред обществени услуги, в следствие на което земеделските производители трябва да бъдат възмездени за тях. Тук вече новата политика не е за това ние да говорим, че подкрепяме земеделието само защото е земеделие, само защото произвежда, а именно за тези обществени услуги, които извършва. Това са хранителна сигурност, безопасност на храните, опазване на почвеното плодородие, опазване на водите, на екосистемите. Това са нещата, които, земеделието дава на обществото. Въпросът е в това, което ние определяме като наша позиция – да се изравнят плащанията, за да може във всяка точка на Европа, всеки земеделец да бъде равнопоставен с колегата си в друга точка на Европа. Друго, което е характерно за нашата позиция е, че ние защитаваме Общата селскостопанска политика да бъде общностна политика. Да не се ренационализира, както се случва в някои случаи в момента. Казано просто – този, които има повечко пари, не говоря за европейски, а за тези в националния бюджет, да може да подпомага земеделците, а този, който е в по-слабо икономическо положение, да не може да ги подпомага. Ние залагаме в позицията си тезата, че когато има подпомагане, то да бъде равно и еднакво за всички, без съответната държава да е зависима от националния си бюджет.

 

Ние настояваме да има и една по-голяма свобода при разпределение на средствата между Първи и Втори стълб, особено в кризисни ситуации. Страните членки да имат една по-голяма оперативност. При сегашното законодателство и особено, когато има кризисни ситуации, нещата се решават много бавно. Винаги съм давал за пример състоянието на млечния сектор. Кризата в него беше в 2008 г., решението на Европейската комисия за нея беше в края на 2009 г., а реално помощите за млечния сектор, не само в България, а и в цяла Европа се получиха в средата на 2010 г. Това е помощ постфактум, след като основните неблагоприятни събития в земеделието вече са се случили. Така че в това отношение ЕК има какво да добави в законодателството. Също важно искане в нашата позиция е и опростяване на самото законодателство и на процедурите – както на процедурите за кандидатстване по различните програми и фондове, така и на тези, свързани с производството, с разрешаването, с безопасността на храните. При целия този пакет от законодателство ние считаме, че ЕС вече има достатъчно създадени контролни механизми, за да не се изискват от земеделския производител допълнителни административни усилия. Контролът и административният натиск, законодателството са като скачени съдове. Нормално е административният натиск върху земеделеца да намалява с увеличаването на контрола. В крайна сметка това е свързано с намаляване на разходите му и неговото облекчаване от бюрократични процедури.