Връзката между икономическата ефективност и температурата не се е променила от 1960 г. насам, твърдят учените. Анализите на данни от 166 страни за период от 50 години са безспорно доказателство, че икономическата активност във всички райони на света е свързана с климата. Покачването на температурите ще задълбочи неравенството между страните и ще доведе до спад от 23% в общия среден доход. Ако не се предприемат мерки, 77 на сто от държавите ще бъдат по-бедни, гласи предупреждението в анализа. А това важи с особена сила за земеделието. „От един екстензивен отрасъл от година на година то става все по-интензивно производство, което е и по-енергоемко и не може да се работи с методите и суровините, които досега са използвани, включително и технологии“, обобщи в края на миналата година зам.-министърът на земеделието и храните д-р Цветан Димитров, откривайки

Националния семинар за „Приложение на възобновяемите енергийни източници в животновъдството“ в Тракийския университет в Стара Загора

Домакин на инициативата беше неговият Аграрен факултет, подкрепен от Министерството на земеделието и храните и патронажа на зам.-министър Димитров. Осъществяването ѝ и ползите от нея са преди всичко част от работата на Аграрния факултет по проекта „Енергийна ефективност и по-добро качество на млякото в българските ферми“. Негови партньори в дейностите по изпълнението му са Фондацията за биологично земеделие Биоселена и The Royal Norwegian Society for Development (Кралска Норвежка Организация за Развитие), с финансовата подкрепа на Норвежкия финансов механизъм „Иновации за зелена индустрия“. Основна цел на проекта е да допринесе за постигането на устойчиво развитие и опазване на околната среда в България чрез използването на възобновяеми енергийни източници (ВЕИ) като дървесина и соларни панели за осигуряване на топла вода за миене и почистване. Изпълнителите му са амбицирани да стимулират използването на щадящи околната среда енергийни източници при производството на сурово мляко в малки и средни производствени единици. Практиката показва, че това спестява средства за пренасочване към подобряване качеството на добитото в тях мляко. „В българското земеделие се отваря нова страница“, беше кратката оценка на проекта, дадена зам.-министър Димитров при откриването на семинара в Стара Загора. По думите му  новият програмен период на Общата селскостопанска политика предизвика редица дебати още преди 7 години, когато на дневен ред беше въпросът дали европейският земеделец трябва да бъде финансово подкрепен в размер на близо 40 процента от общите средства на Европейския съюз. „Тогава този компромис беше направен с няколко условия и едно от тях беше земеделецът в Европа да изпълнява обществени услуги. Една от тези услуги е опазване на околната среда, опазване на енергийните източници на планетата“, поясни д-р Цветан Димитров. По думите му провелият се в Стара Загора семинар е един от първите в основите на тази политика, която България тепърва започва да изпълнява, и тя ще продължи като организация оттук нататък. Причината е, че природните ресурси намаляват от година на година и всеки от нас би следвало да бъде отговорен за следващите поколения и по такъв начин да разходва тези ресурси, че всеки след нас да живее по-добре. „С оглед на това проблемите в сектора на земеделието и технологиите във възобновяеми енергийни източници стават все по-важни“, поясни зам.-министър Димитров при откриването на семинара. Категорични бяха думите му, че „имаме нужда от нови решения, които да ни позволят в бъдеще да имаме един нов прочит изобщо на земеделското производство и политика. Защото, ако не тръгнем да го правим сега, то времето след 10-15 години ще ни принуди това да се случи. Ако ние не използваме новите технологии, никога нашето земеделие няма да придобие тази конкурентоспособност, която е необходима, за да бъде равностойно на партньорите си в Европа и света.“

 

Автор: Мариела Илиева

Целия материал четете в брой Януари 2016