Все повече хора у нас целенасочено търсят чиста и здравословна храна чрез директна връзка с нейните производители. За фермерите това пък е най-прекият път реалната печалба от добитите в стопанствата им храни и продукти преимуществено и справедливо да отива при тях, вместо при прекупвачи и търговци. Наскоро солидарна акция във Фейсбук, нарекла се „Вкусни родопски картофи“, обедини много хора, кооперативи и фермерски пазари, които за броени дни изкупиха цялата реколта от 1000 кг картофи на семейство производители от село Гудевица, Смолянско. Стопаните отгледали продукцията си на 1200 метра надморска височина, торили зеленчука единствено с овча тор, но прекупвачите им давали жълти стотинки на килограм, а после го пласирали на няколкократно завишена цена. Изместиха ги обаче този път потребители, търсещи автентичния с вкусовите си качества български картоф, като дадоха солидарно рамо на родния му производител в Родопите.

По-сложна във времето обаче се оказа възможността за потребители, които искаха да застанат очи в очи с малките производители на храни от животински продукти, въпреки че вече съществуваше правно основание, определящо специфичните хигиенни правила за храните от животински произход, според Регламент (ЕО) № 853/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г.

Буксувайки в първите години на европейското ни членство, транспонирането му като национално нормативно регламентиране най-после намери изражението си в издадената от Министерството на земеделието и храните и влязлата в сила на 26.10.2010 г. Наредба № 26 от 14 октомври 2010 г. за специфичните изисквания за директни доставки на малки количества суровини и храни от животински произход.

След дълго съгласуване със службите на Европейската комисия в началото на юни 2014 г. и с експертната подкрепа и консултации с швейцарски и български експерти, работещи по проекта „За Балкана и хората“, Министерството на земеделието и храните въведе в сила дългоочакваните промени в Наредба 26/2010, отнасящи се до директните продажби на собствена продукция от земеделските стопанства у нас. Основните промени увеличиха количествата и дела на собствената продукция от мляко, пчелен мед и пчелни продукти, яйца от кокошки и пъдпъдъци, прясна и охладена морска и сладководна риба, прясно месо от птици и зайци, които стопаните могат да продават пряко на крайни потребители в две съседни административни области на България. Въведе се възможността за използването на мобилни мандри и хладилни витрини, каквито до този момент не бяха позволени.

Д-р Стоилко Апостолов, управител на Фондацията за биологично земеделие Биоселена и член на работната група по промените на Наредба 26, разясни пред „АгроКомпас“ законовата рамка и основни понятия в нормативните изисквания в нея. Става ясно, че според Наредбата

„Търговия на дребно“ означава преработката и/или обработката и/или съхранение на храни, тяхното съхранение при продажба или доставка до крайния потребител и включва заведения за обществено хранене и магазини и временни обекти за търговия на дребно на млечни продукти и мобилни хладилни витрини.

„Краен потребител“ означава последният потребител на даден хранителен продукт, който няма да използва храната като част от операция или дейност на предприятие за производство на храни.

„Странична дейност“ означава доставката на не повече от 40% от произведените храни от животински произход в обекта за търговия на дребно до други обекти за търговия на дребно.

„Локална дейност“ означава доставка на храни от животински произход от обект за търговия на дребно до други обекти за търговия на дребно, разположени само в същата административна област и/или една съседна административна област.

„Ограничена дейност“ означава доставка на храни от животински произход до други обекти за търговия на дребно само от обект за търговия на дребно, на който са ползватели, наематели или собственици фермери, и получени само от обработка и/или преработка на сурово мляко, произведено в собствената ферма, или месо, добито от животни, отгледани в собствената ферма и/или заклани в кланици.

 

Автор: Мариела Илиева

Целия материал четете в брой Февруари 2016