- Г-жо Боянова, защо агростратегиите и иновациите станаха предмет на дейността и фокус на амбициите Ви след като приключихте мандата си на зам.-министър на земеделието и храните?

- След като приключих с поста си на зам.-министър и вече бях понатрупала информация и опит изобщо за целия бранш – земеделски, преработвателен, за малки и средни предприятия, за местна власт, за това какво и как се случва по Програмата за развитие на селските райони (ПРСР), тогава беше и финалният етап на преговорите за новата Обща селскостопанска политика (ОСП), в които аз бях част от екипа на българската страна, за мен беше съвсем естествено продължение да мисля и да работя за нея. Още повече, че по новата ОСП аз действително към онзи момент имах най-многото информация, която може да има участник в преговорния екип на България по ПРСР, по директните плащания и абсолютно по всички актуални теми от преговорния процес. На практика аз бях наясно с тенденциите и проблемите в тях. В същото време виждах, че при другата страна, където са, най-общо казано, крайните потребители на ОСП – земеделски производители, преработватели, нямаше въобще информация за нея. Те не бяха в час с тази материя, не бяха започнали и обществените допитвания до тях за предстоящите нови политики. Точно тогава трябваше да започнат същинските съгласувания в самите държави членки, за да успеят с вземането на решенията си на национално ниво.

- По принцип ние закъсняхме с обсъжданията, предложенията и съгласуването на тези политики.

- Точно така, моята първоначална идея беше да се включа в тези закъснели процеси със знанията и информацията, която имах, за да бъде ползотворен този преговорен процес от гледна точка на чисто обективния факт, че аз познавам нещата отвътре. В един момент знанията и опитът ми останаха висящи. За мен тази информация е много важна, но е по-важна за земеделските производители и експертите в сектора. А и има ли смисъл просто да я държа в главата си? Така у мен се роди идеята за Института за агростратегии и иновации, казано честно, и точно тези хора, които споделят идеите му, са в Управителния съвет. Примерно, аз не бях длъжна да популяризирам тази информация и да я давам на хората през каквато и да било структура. Можех просто да изчакам да започнат приеми по новата ПРСР, да разработвам проекти и да консултирам избрани клиенти за директните плащания, защото познавах структурата им – СЕПП, зелени плащания, обвързана с производството подкрепа, схема за дребни стопанства, за млади фермери, преразпределително плащане, както и компенсаторните плащания за агроекология и т.н. Но първо не съм така устроена като човек и второ – действително тази информационна дупка трябваше да се запълни и то точно в този момент, не по-късно, защото вече нямаше да има смисъл.

- В проекта „Енергийна ефективност и по-добро качество на млякото“ в помощ на наши животновъдни ферми такова сътрудничество показаха норвежката НПО „Норгес Вел“ и българските ѝ партньори.

- Затова този път по тази тема аз настоявам да се види чуждият опит. В момента ние нямаме стратегия за иновации в земеделието и хранително-вкусовата промишленост. Нямаме наредба. Имаме само една програма, която в общи линии копира европейския регламент. Няма обаче обяснение какво е това EIP-AGRI и защо изобщо го имаме в нашата програма. А на практика става въпрос за Европейско партньорство за иновации за земеделие, което работи, за да се насърчи конкурентоспособно и устойчиво селско и горско стопанство, което „постига повече и по-добре от по-малко“. То допринася за осигуряването на постоянна доставка на храни, фуражи и биоматериали и развива работата си в хармония с основните природни ресурси, от които зависи земеделието. В тази връзка аз реших, че е най-добре да се покаже чуждият опит и затова Институтът за агростратегии и иновации съвместно с този българо-норвежки проект организираме заедно в рамките на АГРА 2016 през февруари т.г. в Пловдив голяма конференция с работно заглавие „Иновациите в българското земеделие: първи стъпки по пътя на EIP-AGRI“. На нея сме поканили и са потвърдили участието си Австрия, Холандия, Италия, Испания, Германия и Норвегия и представители на Европейската комисия. За нашата конференция сме подготвили информация, като от учебник по иновации, за да видят присъстващите точно какво е направено по EIP-AGRI, а не по принцип какво е иновации и да се опитваме да разсъждаваме теоретично върху това понятие като учени от университети.

 

Автор: Мариела Илиева

Целия материал четете в брой Февруари 2016