Четете онлайн списание Агрокомпас
Безплатен е-майл бюлетин
Материали със свободен достъп
Home Search E-mail us
БългарскиАнглийски
ТЪРСИ В СТАТИИТЕ

Content on this page requires a newer version of Adobe Flash Player.

Get Adobe Flash player

Петък, 24 Ноември 2017

Ноември 2017

Предишен | Следващ
КАТАЛОЖЕН № 1053

ЗА ПОТРЕБИТЕЛИ

  РУБРИКИ

АГРО НОВИНИ


Рубрика: Актуално Брой: Март 2016
Увеличаване на националното съфинансиране поиска Асоциацията на земеделските производители в България
Над 500 фермери от цялата страна се събраха в курорт Златни пясъци

Увеличаване на националното съфинансиране поиска Асоциацията на земеделските производители в България

print

e-mail facebook

Средствата по Програмата за развитие на селските райони са недостатъчни и искаме увеличаване на националното съфинансиране. Това заяви на пресконференция минути преди откриването на Четвъртата Национална среща ръководството на Асоциацията на земеделските производители в България в курорта Златни пясъци. В момента има заявен осем пъти по-голям инвеститорски интерес в сравнение с бюджета на подмерките 4.1 и 4.2, показват анализите на подадените проекти.

Средствата по Програмата, в размер на 500 млн. лв., са недостатъчни, тъй като подадените проекти са на стойност 4 млрд. лв., уточни Ивайло Тодоров, изпълнителен директор на АЗПБ. Той подчерта още, че европейските пари за българския земеделец са с 20% по-малко, а националните средства са същите. Затова Асоциацията настоява пред министър Десислава Танева за увеличаване на националното съфинансиране по ПРСР. Към момента средствата от държавния бюджет са на възможния минимум – между 18 и 20%, докато почти всички страни членки на ЕС съфинансират програмите си с 50%. Повечето реализирани инвестиции в земеделието означават по-голям износ, намаляване на вноса, увеличаване на работните места в селските райони и увеличаване на добавената стойност за икономиката, допълни още Ивайло Тодоров.

На европейските средства не можем да повлияем, но като страна членка на ЕС имаме право да увеличим националното съфинансиране, подчерта от своя страна Венцислав Върбанов, председател на АЗПБ. „Очакваме да чуем какви ще бъдат приоритетите и политиките в сектора. Ние се надяваме, че ДФ „Земеделие“ и МЗХ ще направят своя анализ, ще претеглят всички плюсове и минуси и на двата приема по подмерки 4.1 и 4.2 и заедно с нас и останалите неправителствени организации в сектора ще се потърсят нови и по-добри решения. Единственото решение, въпреки ограничените възможности на страната ни, е да се увеличи националното съфинансиране по ПРСР“, заяви още Венцислав Върбанов.

 От своя страна, министър Десислава Танева заяви, че искането на Асоциацията за увеличаване на националното съфинансиране по Програмата за развитие на селските райони на практика е неприложимо. По думите ѝ това може да се случи едва през 2018 година. С вземането на такова решение на национално ниво ще последва една много дълга съгласувателна процедура с Брюксел, чийто финал е възможен едва в края на програмния период. Според министър Танева подобна стъпка би довела до проблеми с усвояването на средствата но ПРСР. Ефектът за земеделските стопани би бил много по-добър, ако се правят качествени проекти, които да получават одобрение и съответно средства, а не да се започне такава процедура. Много по-добре е навременно да се управляват парите, договорени по Програмата, обобщи министър Танева. Зам.-министърът на земеделието Васил Грудев допълни, че увеличението на съфинансирането на практика ще означава две нулеви години за инвестиционните мерки по ПРСР, а едва ли някой би желал нулева година и нулева печалба.

Интересът към двете най-атрактивни за фермерите мерки по ПРСР наистина е много голям и Министерството на земеделието и храните прави всичко възможно парите да стигнат до повече производители, подчерта министър Десислава Танева пред стотиците фермери, участващи във форума.

 Ресурс от 550 млн. евро за частни бенефициенти по подмерките 4.1 и 4.2

 „През настоящата 2016 година възнамеряваме да отворим в пълния размер подмерки 4.1 и 4.2. Ако миналата година по тези мерки ви беше предоставен ресурс от 250 млн. евро, за тази година той може да бъде малко над 500 млн. евро“,заяви министър Десислава Танева в първия ден от семинара. „За подмярка 4.1 категорично и със сигурност да бъдат допустими инвестициите за хидромелиорации за частните бенефициенти. Докладът на Световната банка за проект за стратегия за реформа в хидромелиоративния сектор беше представен в края на декември и в момента тече комуникация с Комисията за включването на тези инвестиции по подмярка 4.1. Аз смятам, че тя ще бъде приключена успешно“, допълни министър Танева. По думите ѝ бизнесът има интерес мерките да се отворят тази година и да реализира проектите си в срок, за да има икономически ползи. Планирани са приеми и по други мерки за частни бенефициенти. Агробизнесът вече има визия за модернизиране на стопанствата. „Моето послание е вместо браншови организации да се създават организации на производителите, които да бъдат устойчиви“, призова още министър Танева.

 

Автор: Галина Недкова



ПОСЛЕДНО ДОБАВЕНИ ВСИЧКИ...
Най-голямото бизнес събитие в София - Месомания, Светът на млякото, Булпек, Салон на виното, Интерфуд & Дринк и Сихре
Ивайло Иванов, управител на Интер Експо Център

Увеличение на заплатите - равно на нула
С 2 млн. лв. са увеличени парите за Напоителни системи за защита на вредното въздействие на водите

Който замръсява подпочвените води, ще плаща за почистване
Невена Петрова - директор Дирекция „Продукти за растителна защита, активни вещества, антидоти и синергисти“, ЦОРХВ

Една топлина с различни лица
Удивителни истории

 

София, жк. Лозенец,
ул. "Червена стена" 46
тел: 0700 200 63

e-mail: office@agrocompass.bg