- Г-н Йоцев, доколко са еднозначни загубите на търговците на храни в България с тези на земеделските ни производители при настоящата ситуация с руско ембарго на вноса на европейска земеделска продукция? На 4 февруари т.г. земеделският министър Десислава Танева обяви, че косвените загуби за селското ни стопанство от въвеждането му (през август 2014 г.) до края на 2015 г. се оценяват на 274 млн. лв.

- Търговците са значително по-гъвкави от производителите. Общо взето, при нашите членове, в преобладаващата част от случаите, всяка сделка е сама за себе си. Затова и ефектът от руското ембарго не засегна търговците в такава степен, както производителите. При нас по-скоро става въпрос за пропуснати ползи, но тъй като в договорите има клаузи за форсмажорни обстоятелства, ефектът беше незначителен. Освен това търговските ни взаимоотношения с Русия, по-специално износа, са вече традиционно лоши. Така, че по-нататък в разговора ни ще изразя отношение по този въпрос по- комплексно, включвайки както реализацията, така и производството на плодове и зеленчуци. А иначе организацията, която представлявам, и аз лично, не можем да се мерим с възможностите, с които разполага Министерството на земеделието и храните по отношение на информацията. Така че аз нямам намерение да коментирам достоверността на тези данни. И все пак, на мен ми е интересно как са стигнали до тази цифра, защото косвените загуби се изчисляват много трудно. Прекалено много са обстоятелствата, които оказват влияние върху пазара както у нас, така в ЕС, Турция и Русия. Те са многопосочни и трябва да се оценят взаимнопотискащите и взаимноусилващите фактори. Прекалено много са потенциалните засегнати. Надявам се в МЗХ да са направили разликата между „пропуснати ползи“ и „косвени загуби“, породени от форсмажорни обстоятелства, каквито са руското ембарго на вноса на европейска земеделска продукция или влошените руско-турски отношения. Ако разгледаме тези две понятия, извън тясното им юридическо тълкуване, министър Танева по-скоро е цитирала цифрата за пропуснатите ползи. За периода 2011-2014 г., по данни на Министерството на икономика, общият износ на България за Русия е средно годишно 730 млн. долара на САЩ. Малко под 10% от тaзи сума е делът на износа на селскостопанската продукция. Така че ако се отнесе към цитирания от министър Танева период (август 2014 г. - края на 2015 г.), цифрата на пропуснатите ползи би била 192,72 млн. лв. Когато се вземат предвид заварените действащи дългосрочни договори, тя би могла да набъбне до 274 млн. лв. Косвените загуби, обаче, са много по-големи. Те са свързани с фалитите на хиляди дребни фермери, изправени под ценовия натиск на значително по-субсидираната европейска и турска продукция. И лично аз се питам защо вас не ви интересуват преките и косвените загуби на селскостопанския сектор от некадърно управление, корупция, лобизъм, кражби и липса на „политическа воля“ за изпълнението на адекватни стратегии и програми в сектора за последните 31 години?! Не съм направил грешка. Който иска, може да види в статистическите годишници – сериозният срив започва през 1985 г. Членството ни в ЕС не се използва за развитие на сектора производство на плодове и зеленчуци, а по-скоро за свиването му, като нашите чиновници срамежливо се скриха зад ОСП на ЕС. Но тя действа на територията на всички страни членки, a резултатите са различни. Докарахме се до там, че вместо да имаме успешно и развито производство на плодове и зеленчуци (има всички предпоставки за това), „произведохме“ безработни и неквалифицирани консуматори на чужда продукция. С други думи, управниците и евродепутатите на Гърция, Полша, Италия, Австрия, Испания, Франция са си свършили много по-добре работата в сравнение с нашите. И понеже в МЗХ се „гордеят“ с износа на зърно, искам да подчертая, че по този начин фактически ние подпомагаме чужди икономики, изнасяйки високосубсидирана суровина с ниска добавена стойност и не създаваме заетост. Обявихме селското стопанство за приоритет, но действията на управниците ни са класически пример за това как не трябва да се ръководи такъв стратегически за всяка държава отрасъл. Нито едно ембарго, мор, война или друго външно събитие не е нанесло такива поражения на земеделския сектор, както тези „вътрешни фактори“!

- Ако косвеният ефект от ембаргото се оценява на базата „притиснатите надолу“ цени на продукцията в резултат на появилия се излишък на пазара, наивно ли е да мислим, че обемите на родна продукция от сектора плодове и зеленчуци, колкото и малки да са те, през миналата година са били повече и на по-ниски цени на вътрешния ни пазар?

- Би било наивно, ако се ограничим само с влиянието на ембаргото върху националния ни пазар на плодове и зеленчуци. Не може през последните години да има тенденция на намаляване на площите, заети с трайни насаждения – от 165 741 хектара през 2010 г., на 126 371 хектара през 2014 г. или с 24%, и да очакваш увеличаване на производството. С 12% пък са намалели площите, заети със зеленчуци и цветя, а с 53% – оранжериите за същия период. Тези данни са взети от Аграрните доклади на МЗХ за съответните години. Изключително голям е и отливът на фермери, отглеждащи плодове и зеленчуци. И за съжаление, дори броят им не е от толкова голямо значение за сектора. Важен е броят на едрите фермери, които се занимават основно с тези видове производства, защото те могат да създават, организират и привличат ресурси. А броят им е много малък. Повечето едри фермери развиват тези производства или като спомагателен бизнес, или като технологично-суровинна необходимост на малка част от преработвателните предприятия. Така обаче не се влияе на пазара на пресни плодове и зеленчуци, за който говорим. Затова и прекият ефект от ембаргото е сравнително малък. Просто „крепостта“ беше предадена отвътре. Резултатите са красноречиви, независимо от твърденията на различни по ранг чиновници от МЗХ. Те могат да ви обяснят какви големи отличници сме по усвояването на евросредства, какви огромни усилия са положили за развитието на сектора, но резултатът е катастрофален за производството на български плодове и зеленчуци. Най-безполезното нещо на тоя свят е да слушаш обясненията или пък, не дай Боже, да спориш с катастрофирал шофьор – почти винаги вината е в другите и в обстоятелствата.

 

Автор: Мариела Илиева

Целия материал четете в брой Март 2016