- Г-н Коев, лозарите доволни ли са тази година от реколтата и нейната реализация?

- Прогнозата беше за 210 хиляди тона. Разминаването с реално прибраната реколта е с 2%. Прибраното грозде в сравнение с миналата година, е с около 30% по-малко. Производителите не са удовлетворени от количеството, но по отношение на цената са радостни. Търсенето е по-голямо и стойността на реализираната продукция е по-висока. Благодаря на Главна дирекция „Жандармерия”, с които подписахме споразумение за план на действие преди началото на кампанията. Те дислоцираха своите сили в лозовите масиви, пунктовете за търговия и тази година нямаше прекупвачи, което позволи на гроздопроизводителите да продадат продукцията си на по-високи цени, без да бъдат заплашвани от мутренски структури, които в предходни години бяха често срещано явление.

 - За каква цена на гроздето говорим?

- Имаше сключени сделки на 1,00–1,10 лв./кг., на които се изкупуваше качественото грозде, като средната цена беше между 55–60 ст./кг. Сравнено с миналата година е два пъти повечe. Това, че добивите са по-ниски, от една страна, е добре, защото лозарите бързо намериха пазар. В противен случай щеше да се създаде напрежение. ИАЛВ беше подготвена и за по-екстремна ситуация. За целта създадохме стройна организация. Информационен щаб следеше процеса на развитие на гроздоберната кампания и разполагаше с необходимата информация в коя част на страната какво се случва и известяваше лозарите къде предстои беритбата, в кой район какви количества има и съответно на каква цена се търгуват.

 - Кои сортове грозде се продаваха на най-добра цена?

- Белите сортове традиционно се продават на по-високи цени. Говорим за тези, които са с високо захарно съдържание – Траминер, Мускат отонел, Совиньон блан. Те стартираха на цена 0, 90 лв. Гроздето с по-ниско качество финално се купуваше на 55 –60 стотинки. От червените сортове Каберне фран, Пино ноар се реализираха на по-висока цена, като и при тях ценово превес имаха тези с по-голямо захарно съдържание.

 - Тази година цените са по-добри, но опитът показва, че в предходните години това не е така. Какво им липсва на лозарите, за да бъдат по-конкурентни?

- Лозарите трябва да се сдружават. Това ще им помогне с по-малко средства да направят лозарски насаждения, заедно да закупуват и използват техника и препарати за растителна защита и да изградят изби. Обединението ще ги направи по-силни при кандидатстване по програмите на ЕС. Този модел трябва да стане масово явление. Големите винарни вече затвориха цикъла, произвеждат си грозде и закупуват малки допълнителни количества. Така че лозарите остават в една незавидна ситуация и затова през следващите 3–4 години трябва да се сдружат. Това ще ги спаси. Иначе ще има ниски цени на продукцията и няма да има клиенти, на които да продават.