Пословични се оказаха усилията да възродим родното овцевъдство в годините на сякаш безконечния му преход към пазарна икономика. Така желаните и договаряни на държавно ниво български агнета за износ в Катар все още е трудно да произведем в рентабилни индустриални обеми за изгодна изкупна цена, която може да ни даде пазарът на иначе заможното емирство в Близкия изток. Подписаното пък споразумение за сътрудничество и развитие на овцевъдството между България и Франция, насочено към постигне на ефективна кръстоска между български и френски породи овце, която да бъде отглеждана в България, с цел производство на месо и износ на френския пазар, трудно ще доведе до ефективни резултати. Препъникамък за тях се оказват въпросите коя е подходящата наша порода за тази кръстоска, на каква цена ще получат френски кочове за нея избраните за тази цел овцеферми у нас, а и на какъв принцип ще става това. Все въпроси без отговори, които хората в овцевъдството вече спряха да задават. Като цяло, у нас то е все още слабо модернизирано и непривлекателно.

И ако в Германия, Франция и Италия фермерите в подсектора постигат целите си обединени, у нас сдружаването им в организации или групи на производителите стои на ниво планиране или добро намерение това да се случи. Пазари за овчите ни продукти и сега има, само че голямото „НО“ остава. А то е пред артикулирания и до болка познат факт, че овцевъдите у нас не са обединени и състоянието на подсектора е на критичния минимум. За това напомня и често дори алармира през последните няколко години председателят на Националната овцевъдна асоциация (НОА) зооинж. Бисер Чилингиров. Някои го смятат за досаден в амбициите си да мобилизира останалите верни на този поминък животновъди у нас. Може би, защото често се оказва коректив на колегите си от иначе многобройните развъдни асоциации в родното овцевъдство, пледирайки за реални резултати за повишаване продуктивността на животните от породите, за което са създадени по закон самите развъдни организации. И докато председателят на браншовата организация припомня азбучни истини, българският синдром на придобита имунна недостатъчност на овцевъдството често прозира в безсмислени противоборства между целите на развъждането и селекцията на породите в стадата и чисто икономическите бизнес модели на фермите, опитващи се да възродят поминъка в районите, подходящи за овцевъдство.

Така вместо синхрон на предприемачество и устойчиво ползване на природен ресурс, все още подсекторът овцевъдство у нас разпилява енергията си и упованието на останалите малко производители в него. Спасява ги обстоятелството, че през 2016 г. и в новия програмен период на Общата селскостопанска политика субсидирането и обвързаната подкрепа за боксуващи сектори осигуряват по-високи нива на подпомагане за овцевъдите и особено за тези с животните под селекционен контрол.

„За да може едно семейство, което отглежда овце, да се изхранва от тях и това да бъде бизнес, то трябва да отглежда минимум 200-300 овце“, изрази становището си още през 2010 г. директорът на Изпълнителната агенция по селекция и репродукция в животновъдството проф. Васил Николов. „Що се отнася до останалите хора, които отглеждат и по 10, и по 20 овце, то те не могат да разчитат на доходите от тях“, обяви той и припомни, че можем да се върнем към една наша стара традиция – към кооперацията. Допълнителна помощ за тези стопани според проф. Николов ще бъде приемането на наредбата за директните продажби. И това на практика се случи след приетите в последните години поправки в текстовете й, осигуряващи постижими от фермерите изисквания към оборудването им за преработка на собствената суровина.

Преди две години пък председателят на браншовата организация на овцевъдите съобщи, че от различни точки на света в НОА има запитване за над 100 000 т овче месо. „Сега е моментът да се възроди овцевъдството, да се увеличи броят на животните, но това може да стане само с наливането на пари в сектора от страна на държавата“, прозвуча в публичното пространство категоричният му извод. Чилингиров припомни, че пазари за българско агнешко месо има, но не сме обединени и състоянието на сектора е на критичния минимум. Още тогава апелира към всички фермери да излязат на светло, да се регистрират, защото това „скрито-покрито“ не е в техен интерес.

 

Автор: Мариела Илиева

Целия материал четете в брой Октомври 2016