Агрокомпас Архив броеве
Безплатен е-майл бюлетин
Материали със свободен достъп
Home Search E-mail us
БългарскиАнглийски
ТЪРСИ В СТАТИИТЕ
Четвъртък, 28 Март 2024

Декември 2023

Предишен | Следващ
КАТАЛОЖЕН № 1053

ЗА ПОТРЕБИТЕЛИ

  РУБРИКИ

АГРО НОВИНИ


Рубрика: Гост на броя Брой: Октомври 2016
Няма смисъл от отглеждането на автохтонни породи там, където има условия за високопродуктивни
Проф. д-р Васил Николов, изп. директор на Изпълнителната агенция по селекция и репродукция в животновъдството

Няма смисъл от отглеждането на автохтонни породи там, където има условия за високопродуктивни

print

e-mail facebook

- Проф. Николов, по време на журналистическия тур, организиран от ИАСРЖ, в рамките на дейностите й по проекта „За Балкана и хората“, споделихте предложението си автохтонните породи да се субсидират по мярката за „Агроекология“ само в естествения им ареал. Ще уточните ли детайлите около тезата си, с цел пояснение за фермерите, свързали поминъка си с тази дейност, разчитайки на европейското подпомагане?

- Много ми харесва края на въпроса „свързали поминъка си с тази дейност, разчитайки на европейското подпомагане“. Наистина, когато подкрепих идеята автохтонните породи да се субсидират само в естествения им ареал, изхождах от тази позиция. Защо казвам „когато подкрепих идеята“. Защото, за съжаление, тя не е моя. Беше предложена на едно от заседанията на Националния съвет по генетични ресурси от зооинженер Николай Кръстанов - фермер с над 600 овце от с. Пожарево, Софийско и председател на Асоциацията за развъждане на Брезнишката овца.

Въпросът за подпомагане на автохтонните породи само в естествения им ареал възникна още в зората на определяне на подпомагането в най-новата ни история – по програма САПАРД. Тогава бях категорично против. Тогава никой не се занимаваше с автохтонните породи. По това време започнахме издирването им. Намерихме например 50-тина крави от породата Родопско късорого говедо (РКГ) в с. Кушла. Сега те са 3000. Тогава наистина целта беше спасяване на това, което е останало от автохтонните ни породи. Но нещата се развиват и „специфичното подпомагане (по „Агроекология“) на автохтонните породи да е само в естествения им ареал“, трябва да се приеме като следваща стъпка в съхранението им.

Веднага ще кажа, че това няма да стане изведнъж и вероятно не при всички породи. Все още имаме такива, които са под критичния минимум или около него, като Местната старозагорска, Бялата маришка, Котленската, Местната карнобатска овце, Плевенския и Дунавския кон, Източнобалканската свиня. Няма да се допусне и решенията да са в ущърб на фермерите, които са поели ангажименти по различни програми. Но фермерите трябва да са наясно с по-далечните перспективи. Те трябва да знаят, че след преминаване на прага на застрашеност субсидията по „Агроекология“ ще отпадне.
Затова повдигам тази дискусия, защото съм убеден, че наистина голяма част от приеманите решения и нормативни документи не достигат до фермерите. Някой постоянно говори от тяхно име, постоянно се „бори“ за тях, а накрая „сметките“ излизат криви.

Приемано на дадения етап като предложение по-скоро „емоционално“, специфичното субсидиране на автохтонните породи само в естествените им ареали е обективна необходимост и мярка абсолютно наложителна по няколко основни причини.

- Ще обясните ли къде се коренят те?

- На първо място, ще внесе ред и яснота в прилагането на различните методи за съхраняване на генетичните ресурси, с всички последствия от това. В материалите на ФАО по въпросите на опазване на генетичните ресурси, включително в Глобалния план за съхраняването им, ясно са определени два основни метода на опазване на ресурсите – in situ и ex situ. Методът „in-situ” е отглеждане на генетичния ресурс в условията, където е създаден и съществува по начин, които му осигуряват най-добро развитие в съответствие с физиологичните и етологичните потребности и инстинкти. Това е основен метод за съхраняване на генетичните ресурси, тъй като им позволява да еволюират паралелно с изменението на екологичните и стопанските условия. Опазването на генетичните ресурси извън естествения им ареал е „ех-situ” опазване, което включва два метода in vitro и in vivo. In vitro е съхраняване на генетичен материал – сперма, яйцеклетки, ембриони и др. чрез криоконсервация, а in vivo е отглеждане на животните в резервати, депа или във ферми извън естествения им ареал. Посочените методи имат различни цели. Изпълняват се при различни обстоятелства.

Знаят ли критиците на прилагането на специфичното подпомагане на автохтонните породи само в ареала им, че на 11 септември тази година България ратифицира Протокола от Нагоя. Ангажиментите ни по него са определени в „Регламент (ЕС) № 511/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 16 април 2014 г. относно мерките за спазване от ползвателите, произтичащи от Протокола от Нагоя за достъпа до генетични ресурси и справедливата и равноправна подялба на ползите, произтичащи от тяхното използване в ЕС. Министърът на околната среда и водите вече създаде работна група, която да изготви Наредба, във връзка с прилагането на Регламента. Ще припомня само едно изречение от проектонаредбата: „Страна доставчик на генетични ресурси“ е страната, предоставяща генетични ресурси, събрани от източници „in-situ”, включително популации от диви и опитомени видове или взети от източници „ех-situ”, които могат да произхождат или да не произхождат от тази страна.“ За достъп до „in-situ” и „ех-situ” генетични ресурси процедурите ще са различни.

- Ние в момента кой метод използваме и какви цели преследваме?

- Опазването на генетичните ресурси има изключително сложна международна регулация, която сме длъжни постепенно да въведем. И това няма нищо общо с „емоциите“. След първите правилни стъпки, които направихме по издирването на автохтонните породи, сега е време постепенно при съхраняването им да започнем да изпълняваме международните стандарти и изисквания. Специфичното субсидиране на автохтонните породи само в естествените им ареали ще позволи да се запазят истинските ферми, с истинските животни в истинската им среда, в която да еволюират по естествен път.

Първоначално субсидирането на автохтонните породи наистина беше в исторически възникналите ферми в естествените ареали. После се превърна в самоцел и тогава „ex situ“ фермите започнаха да никнат като гъби. Нов тласък в тази насока даде наистина правилното решение пасищата да се отдават само на фермери, които имат пасищни животни, като за автохтонните породи бяха определени по-големи площи на глава. Така първоначалната идея започна застрашително да се изкривява. Подпомагането се превръща от средство за спасяване в средство за унищожаване на автохтонните породи. Абсолютно съм убеден, че 99% от новосъздадените ферми, в които се отглеждат автохтонни породи извън ареала им, са създадени не от любов към породата и не от благородната идея за съхраняването ѝ. Те ще изчезнат заедно със спирането на привилегиите за тези породи. Този процес вече започна - когато дадена порода наближи прага, след който няма да се подпомага, фермерът продава животните и купува от друга порода, която е далеч от прага.

- Като казахте, прага. Какви са параметрите на границата, след която породата не се счита за застрашена и не се субсидира по „Агрекология“ за овцете, за говедата и за конете у нас. Има ли родни автохтонни породи от тези видове животни, които вече почти излизат от застрашеност?

- Понастоящем нашата страна продължава да се придържа към праговете определени в Регламент (ЕО) №1974/2006 г., които за овцете са 10 000, за конете – 5 000 и за говедата – 7 500, женски животни в разплодна възраст, под селекционен контрол. Съгласно Регламент (ЕС) №807/2014г., праговете могат да бъдат преразгледани, но промяната им трябва да е научнообоснована. Считам, че по-високи прагове трудно могат да бъдат защитени, имайки предвид праговете, посочени от ФАО, които са по-ниски.

В момента почти излизат от праговете на застрашеност Средностаропланинската овца (с прогнозен брой за 2017 г.- 10 381 овце-майки), Каракачанската овца (10 461), Медночервената шуменска (10 850), Дъбенската (14 036), Среднородопската (9 040), Ваклата маришка (8 900).
Някои от председателите на развъдни организации, по-точно двама, считат, че излизането от границите на застрашеност и отпадането на субсидията по „Агроекология“ няма значение и породите трябва да продължават да се развиват. Ще бъда истински щастлив, ако това наистина се случи. Но не съм убеден, че този въпрос е дискутиран в асоциациите и че това е мнението на голямата част от фермерите. Считам, че с отпадането на субсидията голяма част от фермите ще отпаднат.

 

Автор: Мариела Илиева
Целия материал четете в брой Октомври 2016



ПОСЛЕДНО ДОБАВЕНИ ВСИЧКИ...
Иновативно и печелившо земеделие с продуктите на Corteva Agriscience™
Компанията залага на иновации и био решения – това стана ясно на Портфолио Фарм край добруджанското село Победа

Атрактивни попълнения в портфолиото на Nuseed при слънчогледа
Компанията излиза и с нови култури – карината и тръстика

Листните торове на Лебозол® – сигурност и ефективност при климатични промени
Ефективното редуциране на азотното хранене ще бъде все по-важна тема в следващите години

Деница Иванова: Изкупната цена на малините за преработка падна двойно в сравнение с миналогодишната
Пазарът на малини и ягоди за прясна консумация постоянно расте

 

София, жк. Лозенец,
ул. "Червена стена" 46
тел: 0700 200 63

e-mail: office@agrocompass.bg