Четете онлайн списание Агрокомпас
Безплатен е-майл бюлетин
Материали със свободен достъп
Home Search E-mail us
БългарскиАнглийски
ТЪРСИ В СТАТИИТЕ

Content on this page requires a newer version of Adobe Flash Player.

Get Adobe Flash player

Петък, 22 Септември 2017

Септември 2017

Предишен | Следващ
КАТАЛОЖЕН № 1053

ЗА ПОТРЕБИТЕЛИ

  РУБРИКИ

АГРО НОВИНИ


Рубрика: Актуално Брой: Ноември 2016
Сигнали за оттласкване от дъното в млечния сектор в ЕС
Какво да очакваме в България?

Сигнали за оттласкване от дъното в млечния сектор в ЕС

print

e-mail facebook

 

Преди повече от 2 години - на 6 август 2014 г., руското правителство обяви контрамерки и ембарго на голям списък от земеделски и хранителни продукти, внасяни от ЕС. Вследствие на тази вълна от събития от втората половина на 2014 г. започна плавно, но устойчиво снижение на цените на суровото мляко и млечните продукти в ЕС, което беше последвано и от ценови спад в България. За тези две години изкупните средни цени на кравето мляко в ЕС паднаха с 27% и са на нива от 0,27 евро/л, като в България по-осезаемо снижение имаше през 2015 г., когато изкупната цена слезе до 0,26 евро/кг, а през септември 2016 г. цената е почти същата - около 0,52 лв./л и регистрирано снижение за 2 години от около 21%. В момента средната европейска и българска цени са почти изравнени, което означава, че на пазарите протичат симетрични процеси, както и че българският пазар е относително по-дефицитен по отношение на предлагането на мляко, откъдето и цената спада по-слабо отколкото в другите ЕС страни.

Тук обаче трябва да се отвори и една скоба и да се каже, че цените, които се публикуват от Млечната обсерватория на ЕС, са декларираните цени от нашите млекоизкупвателни предприятия и те важат в болшинството случаи за качествено мляко, добивано в едрите стопанства, като остава една прослойка от млекопроизводители, чиито цени са доста по-ниски от тези, дали защото качествените показатели на тяхното мляко не отговарят на стандартите, дали заради тяхната слабост да договорят по-високи цени или други зависимости. Колко е обхватът на тези случаи е трудно да се каже, но в България в края на 2015 г. са установени общо 33 хил. стопанства с млечни крави, от които 88% с около 30% от млечните животни са с под 20 крави, където вероятно този проблем съществува.

Неблагоприятното движение на изкупните цени на млякото в ЕС влече след себе си ниски цени на млечните продукти. Цените на сухото мляко от 280 евро за 100 кг през юли 2014 г., спадат до около 193 евро през септември 2016 г. Тази криза е относително дълго продължила, защото винаги е имало такива периоди на спад на пазара, но те обикновено приключват в рамките на около година, докато сега цените трайно се задържат ниски вече 2 години и не се знае дали ще могат да стигнат предходните равнища от 2011-2014 г. В резултат на това ЕК предприе мерки, особено след отпадането на квотите от април 2016 г. в подкрепа на млечния отрасъл, който беше засегнат от ефекта на т.нар. „перфектна буря” – действащи търговски забрани, силно световно предлагане и отпадане на 30-годишната квотна система. ЕК прие извънреден пакет в подкрепа на млечните ферми в размер 500 млн. евро. От тях 150 млн. са предназначени за програми за доброволно ограничаване на предлагането на краве мляко. Първият период на програмата за доброволно ограничаване на производството стартира през последното тримесечие на 2016 г. В ЕС се очаква малко над 1 милиона тона мляко да бъдат извадени от пазара, което вече дава своя резултат.

През юни изкупеното количество мляко в ЕС е намаляло с 2%, сравнено със същия месец на миналата година. Предварителните данни сочат намаление и през юли. Въпреки това водещ по ръст на производство в света продължава да е ЕС с увеличение 3,3% от началото на годината, а страни като Холандия и Ирландия увеличават производството си общо с 90 000 тона, като цените и в двете страни са почти колкото българските.

Какво могат да очакват българските млекопроизводители?

Случващото се в България е продължение на ставащото в ЕС. Независимо че световните пазарни процеси неизбежно рефлектират на този пазар, европейският млечен отрасъл, малко или много, е защитен и „опакован” от световната конкуренция, която е призвана да „прочиства” пазара от неефективните субекти. За съжаление, в ЕС не се знае какво да се прави в този отрасъл, ясно е, че такава политика на отделяне на огромни ресурси от по няколкостотин милиона евро за спасяване няма да е най-разумното нещо, защото ако ще се дават такива пари, вървящи в паралел с огромното подпомагане по линия на директните плащания, е по-добре да се върне квотната система и да се признае пълната липса на идеи. ЕС не може да предложи глобално решение на проблема и няма да може да спаси всички производители и да съхрани млечния отрасъл във всички страни. Паракселанс решението е да се оставят на пазара и той да свърши своята работа, като изхвърли онези производители, които не са конкурентни и по този начин се стигне до едно ново пазарно равновесие. Този сценарий е доста вероятен и чисто икономически и рационално е най-правилният.

Ако се стигне до такъв сценарий, ще стане доста страшно за масовия български производител. Нашите стопанства изостават по конкурентоспособност от европейските си колеги. Те изостават не само по отношение на технологии, млеконадой, подпомагане, финансови възможности, но и в пазарната си организираност и реализация на продукцията. Проблемът е, че при нас нестабилни са не само стопанствата, но и болшинството мандри, които също създават опасност за фермерите. Те са способни да генерират верижен фалит на всички по вертикала, защото конкуренцията засяга не само млекопроизводителите, но и млекопреработвателите.

Най-уязвими в България са именно средните по размер стопанства - тези между 10-200 млечни животни, които не са добре интегрирани по вертикала. В българската бизнес среда не само че липсва коопериране, но и се наблюдава дефицит на колегиалност и взаимопомощ.

Като цяло, в България има животни, но намалява млякото, защото животните се отглеждат заради субсидиите, а не заради продукцията. Производителите да се надяват, че цените ще се вдигнат е много оптимистично очакване и трябва да се адаптират към тези цени. Хубавото в България е, че имаме огромен потенциал да вдигнем средния млеконадой, който е почти наполовина от този в ЕС.

 

Автор: доц. д-р Божидар Иванов



ПОСЛЕДНО ДОБАВЕНИ ВСИЧКИ...
Контролът върху глава животно = връзката субсидии - развъдни организации - ИАСРЖ
Зооинж. Георги Йорданов - изп. директор на Изпълнителна агенция по селекция и репродукция в животновъдството (ИАСРЖ)

Предприемачество с местни български породи
ИАСРЖ в подкрепа на автохтонни стада по проекта „За Балкана и хората“

Клиърфийлд и Eкспрес хибридите сръбска селекция
Слънчогледите на бъдещето

Иновативна генетика за уникални резултати
Pioneer Portfolio Farm демонстрира бъдещето в производството на пролетни култури

 

София, жк. Лозенец,
ул. "Червена стена" 46
тел: 0700 200 63

e-mail: office@agrocompass.bg