Четете онлайн списание Агрокомпас
Безплатен е-майл бюлетин
Материали със свободен достъп
Home Search E-mail us
БългарскиАнглийски
ТЪРСИ В СТАТИИТЕ

Content on this page requires a newer version of Adobe Flash Player.

Get Adobe Flash player

Понеделник, 19 Февруари 2018

Януари 2018

Предишен | Следващ
КАТАЛОЖЕН № 1053

ЗА ПОТРЕБИТЕЛИ

  РУБРИКИ

АГРО НОВИНИ


Рубрика: Браншове Брой: Декември 2016
Може ли да се забогатее от пиперопроизводство
В България липсва завод за разсад, най-близкият е в Унгария

Може ли да се забогатее от пиперопроизводство

print

e-mail facebook

 

От пиперопроизводство може да станеш богат, стига да си адекватен на пазара. Работата е много, но ако си табиeтлия и знаеш какво правиш, давам гаранция ще спечелиш.“ Срещам се с Георги Василев, познат на мнозина с благия си характер и словоохотливост на първия по рода си у над Ден на пипера в плевенското село Горни Дъбник. Той е и организационен секретар на Асоциация български пипер. Като стана дума за пиперопроизводство, самият той не отрича, че може много да говори. Интересен събеседник, майтапчия. Начетен - личи си, нищо не му е чуждо, като се заговори за зеленчукопроизводство. Не задавам много въпроси. Повече слушам. Та да си дойдем на думата – за пиперопроизводството. България е единствената страна в света, която продава 3 пъти повече пипер, отколкото произвежда. Ние имаме огромни пазари, в страната има 240 преработвателни фабрики. Те са на стойност над 2 млрд. лв. Инвестициите са огромни в преработката и в маркетинга на пипер. Но производството е с 20% по-малко, отколкото ни е необходимо. България произвежда пипер, но потребява най-много пипер на Балканите. Изяждаме голяма част от това, което произвеждаме. Дори вкарваме от чужбина, за да го продаваме после на Западна Европа, Русия и САЩ, коментира Георги Василев и допълни:

„В България консумацията на пипер е свързана с бита на българина. Общото производство на пипер у нас е не повече от 810 хил. тона. Вносът е над 120-150 хил. тона. Това не решава проблема на нашите предприятия и те фалират, защото нямаме пипер.“

На въпроса може ли ние да произвеждаме разликата между произведен и внесен пипер Георги Василев отговори положително, но с категоричната уговорка, че трябва да се решат няколко проблема. На първо място, това е поливането. Вторият е въпросът с работната ръка. Не може всеки от улицата да работи в пиперопроизводството, разсъждава Василев. Третият въпрос е създаване на завод за разсад. „В България на 1000 км от центъра на държавата и в другите държави около нас няма завод за разсад. Най-близкият такъв е в Унгария. Много от нашите членове произвеждат там разсадите си. Другият завод за разсад е на 700 км в Турция. Има още в Гърция и Украйна. У нас има място поне за 3 завода. Защо е толкова необходим? Заводът произвежда здрав, без вируси, без болести и неприятели, разсад от актуални сортове. От разсадите, взети от завод, се произвеждат между 6-7 тона пипер от декар. В завода работят хора с висше образование, които разбират от това нещо. Какво решава заводът? Той прави така, че почти всеки втори човек да може да отглежда зеленчуци – след това го засажда, полива, пръска, бере. Няма болести, неприятели, излиза калибриран пипер. Много хора желаят да произвеждат зеленчуци, но те не могат да произвеждат разсад. В България има няколко специализирани разсадопроизводители, моите уважения към тях, но са далеч от това. Един завод за производство на разсад струва между 10 и 50 млн. долара. Ние от асоциацията работим в тази посока. Получихме покана от Израел да посетим техен завод, но те искат Асоциацията да стане член на дружеството, което искат да създадат в България, за да са сигурни, че ще има кой да купува разсада. Другото е, че те са съгласни да инвестират до 50%, останалите 50% да са от българи, но ние не можем да намерим желаещи, защото искат да са сигурни, че няма риск. Е, може ли бизнес без риск. Това е въпрос, който ако бъде решен, всеки втори ще може да произвежда зеленчуци.“

 

Автор: Диана Александрова
Целия материал четете в брой Декември 2016



ПОСЛЕДНО ДОБАВЕНИ ВСИЧКИ...
В Северозапада мафия дирижира достъпа до еврофондовете
Мая Червеняшка, консултант по европроекти от Враца

Свободата да се прилага ОСП след 2020 г. ще даде възможност на икономически силните да диктуват
Магърдич Хулиян е основател и председател на Национално сдружение на малките семейни ферми и преработватели /НСМСФП/

Даниел ПЕРОБ е избран за председател на Sorghum ID
България не участва в първия Управителен съвет на междупрофесионалната организация

NIK Аcademy официално отвори врати
Първият по рода си център за обучение е в с. Изгрев

 

София, жк. Лозенец,
ул. "Червена стена" 46
тел: 0700 200 63

e-mail: office@agrocompass.bg