В трите свързани помежду си големи зали на Интер Експо Център в София през месец ноември случайният посетител, незапознат предварително с програмата на изложенията за храни и напитки, спокойно би могъл да пропусне 6-те винарски щанда на членовете на НЛВК. Още повече, че вина излагаха и предлагаха за дегустация и чуждестранни фирми от Южна Африка, Нова Зеландия, Германия и други, а някои малки български винарски изби се бяха позиционирали непосредствено до „мезетата” в залата на „Месомания”. Не беше връчена и традиционната до тази година еднотонната нова „Бъчва на НЛВК”.
Единствените акценти бяха семинарът на тема „Новости в лозарството и растителната защита”, проведен от специалисти от Института по лозарство и винарство в Плевен, и „Законодателството в областта на винарството във Франция”, представено от Мари Балу от специализираното списание „LA VIGNE”. Както и представянето на излезлия от печат втори том на „Българска Ампелография” с разлика между двата тома от 20 години.
Какво става с винарската гилдия у нас?
В ерата на сдружаванията и обединяването в търсенето на по-добър път за развитие и преодоляване на кризите, винарите май вървят към обратното – разцепване и разрояване. На досегашните изложения Салон на виното участваха поне или над половината членове на НЛВК – около 30–40 винарски изби или такива със съпътстващо производство като бъчви или търговия. Сега видяхме само 6.
Досега винарите и лозарите в България, но предимно първите, имаха една професионална организация – НЛВК, в която или членуваха, или не, по свое желание. Сега вече имат Национално сдружение „Съюз свободни винари” и Национално сдружение „Български винен борд”, учредени на 2 юни в Пловдив. Целта им е да обединят лозари и винари около марката „Българско вино”, която да бъде наложена на пазара и у нас, и в чужбина. Все за благото на българското вино е учредена горе-долу по това време и Българската винена гилдия. Отделно пък преди години беше създадена и Асоциацията на производителите, вносителите и търговците на спиртни напитки. Не ви ли се струват малко множко толкова организация на лозари и винари на земя колкото „една човешка длан”?
Допреди 15-ина години проблем за винарите беше липсата на грозде. Сега повечето от по-големите имат свои масиви новосъздадени лозя. Появиха се и други кандидати за винарски изби, които започват първо с лозята. Но във винарския бранш винаги има проблеми. Сега един от тях, по собствените им думи, са нелегалните продажби на вино. Него пък го предхожда другият – нерегламентираното производство на вино и ракия, което не може да се изчисли, защото липсват измервателни уреди на всеки селски казан или домашно производство. Така хазната губи от невнесения акциз от сивата икономика. Оказа се обаче, че измервателните уреди са проблем не само за селските казани, но и за легалните вино и производители на ракия, защото не са и по техния джоб. Като прибавим към тези проблеми и световната икономическа криза, която сви продажбите, задръстените с непродадено вино складове на някои винарски изби, ожесточената и доста нелоялна конкуренция, лошата в климатично отношение година, по-бедната реколта и по-ниското качество на гроздето.... наистина не им е лесно на българските лозари и винари. И като че ли всичко това не стига, сега те виждат една от причините за неуспехите си в Закона за виното, който включва и лозарството и спиртните напитки, и са се „обединили” около неговото разделяне на две – един за виното и друг отделен за спиртните напитки, които били промишлена стока.