Четете онлайн списание Агрокомпас
Безплатен е-майл бюлетин
Материали със свободен достъп
Home Search E-mail us
БългарскиАнглийски
ТЪРСИ В СТАТИИТЕ

Content on this page requires a newer version of Adobe Flash Player.

Get Adobe Flash player

Понеделник, 19 Февруари 2018

Януари 2018

Предишен | Следващ
КАТАЛОЖЕН № 1053

ЗА ПОТРЕБИТЕЛИ

  РУБРИКИ

АГРО НОВИНИ


Рубрика: Гост на броя Брой: Април 2017
Законът за храните е част от националната сигурност на една държава
Мариана Кукушева, председател на Националния браншови съюз на хлебарите и сладкарите

Законът за храните е част от националната сигурност на една държава

print

e-mail facebook

- Г-жо Кукушева, на днешния 21 март 2017 г. интервюто Ви за читателите на „АгроКомпас“ е в обстановката на напиращия към Вас тревожен въпрос от медиите за обективната ситуация и последиците от почти 30 на сто по-високата цена на газта от първи април т.г., която държавната газова компания предлага, а Комисията за енергийно и водно регулиране вероятно ще приеме. Ако това стане, експертите прогнозират по-високи цени на водата, парното и неизбежно на някои храни. Какъв е коментарът Ви за тази ситуация в края на месец март – периодът на своеобразното безвремие и политическия пазар?

- Действително, днес имам запитване от национални медии по повод изявление на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) за приемане на 30%-но увеличение на цената на газта. Това в този момент е повече от пагубно за икономиката на България. Първо, в световен и европейски план нищо не налага да има корекция на цената на газта. По принцип трябва ясно да подчертаем, че България потребява синьо гориво на една от най-високите цени не само в Европа, но и в света. Така или иначе, съществува пряка връзка и влияние между три вида цени при енергията – между цената на газта, цената на електрическата енергия и цената на транспорта. Вече всеки един българин, като потребител, знае какво значи съобщението за предстоящо покачване в цените на енергийните носители за страната ни. Това на практика е пряко бъркане в неговия джоб. Въпросът не е в това защо някой иска увеличение. Това явно е фирмена политика, поглед на дружество към цената, на която то предоставя и продава определен продукт. Въпросът е в това къде е ролята на КЕВР. Неслучайно има регулация на този пазар, защото ролята на една държавна комисия се състои в това да търси истинските мотиви, да предвиди и да направи допитване до съответните браншове или до най-чувствителните от тях към такова едно увеличение. На практика най-чувствителните браншове са тези, чиито продукти ежедневно присъстват на трапезата на българина. Българският хляб в над 78% се произвежда с газ. Въпросът обаче не е само в производството на българския хляб. При него се влагат български суровини, които отглеждайки се на родните поля, имат пряка свързаност с цената на газта. И това е така, защото торовете, ползвани за създаване на добра реколта, са пряко свързани с цената на газта. И всичко това е на фона на огромните зърнени реколти в Черноморския басейн, в Америка и изобщо в целия свят. Виждате, че зърнопроизводството се разраства и в това няма нищо тревожно, защото нарастващото население на земята също трябва да бъде изхранено с истински продукти, а не с техни заместители. В този контекст, влизайки през мелничарските предприятия, българското зърно добива една нова себестойност, а оттам - съответно и брашното за хляб. Затова е нормално да се покачи себестойността и на нашия продукт. Успоредно с това ще се повиши и тази на опаковъчните продукти. Като прибавим и факта, че търговската мрежа също е ползвател на газ за поддържане на температурния режим в своите обекти, е ясно накъде вървят нещата. Понякога си задаваме въпросите: експертите, които вземат решение, дават ли си сметка колко човешки съдби предопределят, тласкайки ги да поемат към един недобър край и дали живеят в тази държава.

- А какво е обяснението Ви защо точно сега се прави опит за такова драстично повишение на цената на природния газ?


- Моментът е много подходящ от политическа гледна точка. Очакваме да се сформира едно правителство, в най-добрия случай в рамките на около месец, и в това безвремие, в което е изпаднала държавата от президентските избори ноември месец 2016 г., е удачно да се нанесат най-големите голове във вратата не на противника, а на българския потребител.
 
- Но това може да е нокаут за него.

- Нямам експертизата и не е редно да я имам, пък и не желая да имам, за да определя как би се приел този удар. При всички случаи обаче това ще намали платежоспособността на българския портфейл. Добре е да си даваме сметка, че конкурентоспособна икономика с нерегулирани по закон цени на енергията няма как да се развива в България. Знаете ли колко предприятия и извън хранителния сектор имат трансгранични договори – за доставка на елементи, части, стока на европейския пазар. Тези договори не са тримесечни. Те обикновено са многогодишни. Там опцията за повишени енергийни разходи и за промяна на себестойността не съществува. Като прибавите и това, че България развива една заетост, включително и с добра конкурентоспособност в сферата на шивашките услуги, от която хората един ден ще получат своя осигурителен портфейл, ударът се разширява и въобще няма сфера в човешкия живот, върху която да не оказва влияние цената на енергията, в случая на газта. Защото след вдигане цената на газта, очакваме увеличение на т.нар. потребителска такса, плащана от бизнеса, задължения към обществото, тъй като в последните години, въпреки направения оздравителен план, за който не зная кой отговаря, НЕК не намали своята задлъжнялост, а просто я задълбочи.

- Вероятно поради липса на адекватна държавна политика.

- Политиката в това отношение изисква последователност. Едни мерки, които даже да са драстични в определени моменти, трябва да излекуват болното място. Бизнесът в сферата на най-бързо оборотната стока, каквато е хлябът, всъщност е изключително чувствителен към енергийните разходи. При нас сивият сектор никак не е малък. Той си съществува уютно. Липсата на законодателна основа за неговото санкциониране, налагането на смешни глоби, които са лесно оспорвани в съда, и неплащането на същите предопределя именно този създаващ се уют с ненападение от страна на контрола. Можем пряко да кажем, че цената на газта ще увеличи сивия сектор в България не само в производството на хляб и в хранителното производство, а във всички сфери. Въпросът е докога бюджетът на нашата държава ще издържи на невнасяне на задължения. По въпроса за увеличението на цената, КЕВР се е бетонирал и засега (бел. ред. – 21 март т.г.) не дава окончателно обяснение. Истината е, че драстично е всяко покачване в цената, което е двуцифрено число. А в случая с газта говорим за най-малко 3 пъти двуцифрено число.

Автор: Мариела Илиева
Целия материал четете в брой Април 2017



ПОСЛЕДНО ДОБАВЕНИ ВСИЧКИ...
В Северозапада мафия дирижира достъпа до еврофондовете
Мая Червеняшка, консултант по европроекти от Враца

Свободата да се прилага ОСП след 2020 г. ще даде възможност на икономически силните да диктуват
Магърдич Хулиян е основател и председател на Национално сдружение на малките семейни ферми и преработватели /НСМСФП/

Даниел ПЕРОБ е избран за председател на Sorghum ID
България не участва в първия Управителен съвет на междупрофесионалната организация

NIK Аcademy официално отвори врати
Първият по рода си център за обучение е в с. Изгрев

 

София, жк. Лозенец,
ул. "Червена стена" 46
тел: 0700 200 63

e-mail: office@agrocompass.bg