Четете онлайн списание Агрокомпас
Безплатен е-майл бюлетин
Материали със свободен достъп
Home Search E-mail us
БългарскиАнглийски
ТЪРСИ В СТАТИИТЕ

Content on this page requires a newer version of Adobe Flash Player.

Get Adobe Flash player

Четвъртък, 21 Септември 2017

Август 2017

Предишен | Следващ
КАТАЛОЖЕН № 1053

ЗА ПОТРЕБИТЕЛИ

  РУБРИКИ

АГРО НОВИНИ


Рубрика: Гост на броя Брой: Август 2017
Контролът върху глава животно = връзката субсидии - развъдни организации - ИАСРЖ
Зооинж. Георги Йорданов - изп. директор на Изпълнителна агенция по селекция и репродукция в животновъдството (ИАСРЖ)

Контролът върху глава животно = връзката субсидии - развъдни организации - ИАСРЖ

print

e-mail facebook

 

- Г-н Йорданов, с опита на експерт по коневъдство от Националната служба по селекция и репродукция в животновъдството (предшестваща ИАСРЖ) и изпълнителен директор на Националната коневъдна асоциация, кое е най-голямото предизвикателство пред отговорността за контрола на цялостната селекция и репродукция в българското животновъдство?

- Моят професионален стаж в тази система започна в бившата Национална служба по селекция и репродукция в животновъдството (НССРЖ) с работата ми в селекционен център по животновъдство – Разград, към който принадлежеше и конезавод „Хан Аспарух“. Опитът, който придобих в него и след това в работата си като експерт по коневъдство в НССРЖ, показа във времето, че съм имал една добра школа и ценна възможност да се запозная с много специалисти в тази област. Все пак селекцията и репродукцията е моята специалност, която съм искал да уча и упражнявам професионално. Колкото до предизвикателството да си изпълнителен директор на ИАСРЖ, при него има много страни. Една от тях е отговорността, която трябва да се поеме в национален мащаб и в персонален план не само за селекционния и репродуктивен процес, но и за движението и развитието на генетичните ресурси в България. Другото предизвикателство е как да съхраним и използваме днес добрите специалисти в системата. Това са хора с дългогодишен опит, посветили живота си на това поприще, и за мен е крайно необходимо да запазим и развием традицията в професионализма на българския зооинженер и селекционер, като изключително ценен капитал за днешното време. По биологичен път поколенията си отиват, но професионализмът трябва да остава, да се предава и надгражда. В личен план се чувствам подготвен и мобилизиран за оптимални усилия и ефективни решения от позицията на изпълнителен директор на ИАСРЖ. Целта ми е продължаване на добрата традиция, съчетано с подобряване работата на Агенцията.

- Има ли яснота с какъв реален ресурс от продуктивни и ремонтни селскостопански животни по породи разполагаме като държава и каква продукция (месо, мляко, вълна и др.) от тях сме в състояние да добием и предложим на пазара?

- Бих разделил този въпрос на два подвъпроса: за контролираните животни – тези под селекционен контрол, и за стоковите животни. В ИАСРЖ имаме данни, възможности и компетентности да дадем точен и ясен отговор за всички контролирани животни, за тяхната средна продуктивност. Естествено, може да се изчисли и общата продуктивност, която дават контролираните животни от различните породи и въдства. Що се касае до стоковите животни, такава информация трябва да се изтегли от бюлетина на Министерството за земеделието, храните и горите. Голямото биологично разнообразие от селскостопански животни, с което разполага страната ни, е един наистина голям национален капитал. ИАСРЖ има абсолютно ясна представа за броя на контролираните животни по породи, по видове с техните продуктивности. По закон тя е длъжна да разполага с тази информация, да я обработва, да я анализира и да я използва в животновъдния процес и при контрола на развъдните организации.

Цифрите за страната ни удовлетворителни ли са като брой по видове и съответно като ремонтни животни?

- Определено можем да отговорим, че настоящите бройки животни, които се контролират от развъдните организации, позволяват да се провежда един ефективен селекционен процес, да се извършва нормален ремонт на стадата в границите на 15-18-20 процента ежегодно.

През 2017 г. общият брой на контролираните крави е 124 149, от тях с млечно направление са 105 735 бр. или 86,3%, като най-голям е броят на Черношарената порода – 90 438 бр.; с месодайно направление са 7 633 бр., а от тях най-много са от породата Лимузин – 3 130 бр. С автохтонно направление са 10 781 бр,, като тук Родопското късорого говедо е 5 001 бр. Броят на контролираните биволи е 10 218 и са от породата Българска Мурра. Контролираните овце през 2017 г. са 359 784 бр, от тях с млечно направление са 243 691 бр. Тук са породите Синтетична популация Българска млечна, Плевенска черноглава, Лакон и др. Броят на овцете от тънкорунното направление е 19 526 – от породите Старопланински цигай, Североизточна българска тънкорунна, Родопски цигай; месодайно направление – 7 319 бр. - породи Ил дьо Франс, Мутон шароле. Броят на автохтонните овце е 89 042 – Медночервена шуменска, Дъбенска, Каракачанска и др. Броят на контролираните кози е 22 188, от тях с млечно направление са 14 481 бр. - Българска Бяла млечна, Тогенбургска. С автохтонно направление са 7 619 бр. - Калоферска дългокосместа коза, Българска виторога дългокосместа и др. Броят на контролираните свине е 43 177, като от тях 1 230 бр. е автохтонната порода Източнобалканска свиня. Контролираните птици са 904 494 бр., като от тях бройлерното направление е с 883 134 бр, а яйценосното е 21 630 бр. Контролираните коне за 2017 г. са 9 292 бр. и са от породите Каракачански кон, Български тежковозен кон, Дунавски кон, Чистокръвни арабски и английски коне и др. Увеличен е и броят на контролираните пчелни семейства – Българска медоносна пчела – 19 057 бр. Броят на контролираните кучета е 299 от породите Българско овчарско куче и Каракачанско куче. От тази година се контролира и зайцевъдството с месодайните породи Бял новозеландски и Калифорнийски заек – 1 671 бр.

С тези бройки асоциациите имат един много добър ефектив от породите животни. Трябва да се обърне вече повече внимание на качеството на работата, тъй като количеството, добрият обем е налице, но целта е повишаване на продуктивността и съхраняване на ценните заложби на родните породи селскостопански животни. Това става с качествена и професионална селекционна дейност. Да, имаме породи с рисков статус, но те са обхванати от развъдни организации, които със специфични развъдни методи провеждат контролиран, целенасочен развъден процес и надеждата е да ги извадят от тази ситуация. Като пример може веднага да посоча Старозагорската овца, Плевенския кон, Българското червено говедо. Последното е предмет на инициативата на ИАСРЖ - да бъде възстановена популацията му, която беше подета от предишния изпълнителен директор – проф. Васил Николов и екипа на Агенцията.

- Какви са възможностите породата Българско червено говедо, която явно респектира с качествата си и извиква професионалните усилия на родните селекционери, да бъде възстановена като популация и включена в производствения процес на родното животновъдство?

- Известно е, че някъде от 50-те години на миналия век у нас се практикува изкуствено осеменяване и замразяване на сперма. В тази връзка ИАСРЖ разполага с национален генетичен резерв, с национална генетична банка за тези дейности, което е реална възможност и средство за възстановяване на породата Българско червено говедо.

 

- Защо и как ИАСРЖ има решаваща роля при определяне субсидирането на животновъдите у нас?

- Ролята и значението на Агенцията произтичат от Закона за животновъдство, регламентиращ нейните дейности. Една от тях е контролът на развъдния процес и респективно - на племенните животни. При нас се водят регистри на всички племенни животни поотделно, както и на фермерите и животновъдните обекти, в които се отглеждат животните. Защо сме толкова важни? Отговорът е - защото чрез контрола, който упражняваме върху развъдните организации, стигаме естествено до единицата глава животно. А то е мярната единица за субсидии на животновъдите. Връзката между субсидиите, развъдните организации и ИАСРЖ е контролът върху глава животно.

- Да уточним все пак, че отговорността на ИАСРЖ е за субсидирането само на животните под селекционен контрол.

- Да, така е и на практика субсидирането им до голяма степен е функция на нашата контролна дейност върху техните стада и развъдни организации.

- В тази връзка ефективно ли се оказва по-щедрото субсидиране на животните под селекционен контрол?

- Определено и категорично бройките на контролираните животни се повлияха и от по-високия размер на субсидиите за тях. Субсидиите в случая играят благоприятна роля на положително влияние върху броя на контролираните животни. Много от стопаните потърсиха развъдните организации и с тяхната помощ и компетентност започнаха да работят в племенното животновъдство. Това става като изпълняват селекционни програми и критерии. По този начин, обвързано със субсидиите, се увеличи и броят на контролираните животни. Процесът е отворен. Има и стопани, които не намират необходимата мотивация за него. А той е свързан със спазване на необходимата технология по отношение на отглеждане, хранене и ангажименти, които има този стопанин към развъдната организация. По принцип той не е пасивна, а активна страна в нея и практически трябва да вземе дейно участие в този процес. А самият селекционен процес не е нито безплатен, нито механичен и движещ се по течението. Той отнема време и средства. Той е целенасочена приложно-практична и научна дейност.

 

- След професионалното й извършване от развъдните организации може би има шанс да се увеличи и продуктивността на животните под селекционен контрол.

- Ако стопанинът, постъпил в развъдната организация, първоначално не е ориентиран, извършвайки част от зоотехническите мероприятия, след година-две той вижда смисъла от тази дейност. Да не се връщаме назад във времето, когато държавните и обществени стопанства бяха разбити и нивото на племенните ни стада стигна долната си мъртва точка. Сега се налага да започнем някак отначало, възстановявайки техните стопанства и бройки животни. Днес те са при частни фермери, в техните стопанства, където трябва да се върне нивото на селекционната работа. Веднага казвам, за да не си помисли някой, че всичко е наред. Необходимо е оттук нататък развъдните организации да подобрят качеството на развъдния процес. Има какво да се желае по отношение на екипите, с които работят зооинженери, ветеринарни лекари, технически лица. Нужно е обучение и на самите фермери. Някои от тях нямат опит в развъдната дейност. А тя не е спорадична. Говорим за организиран, целенасочен научно-приложен процес.

 

Автор: Мариела Илиева
Целия материал четете в брой Август 2017



ПОСЛЕДНО ДОБАВЕНИ ВСИЧКИ...
Контролът върху глава животно = връзката субсидии - развъдни организации - ИАСРЖ
Зооинж. Георги Йорданов - изп. директор на Изпълнителна агенция по селекция и репродукция в животновъдството (ИАСРЖ)

Предприемачество с местни български породи
ИАСРЖ в подкрепа на автохтонни стада по проекта „За Балкана и хората“

Клиърфийлд и Eкспрес хибридите сръбска селекция
Слънчогледите на бъдещето

Иновативна генетика за уникални резултати
Pioneer Portfolio Farm демонстрира бъдещето в производството на пролетни култури

 

София, жк. Лозенец,
ул. "Червена стена" 46
тел: 0700 200 63

e-mail: office@agrocompass.bg