Четете онлайн списание Агрокомпас
Безплатен е-майл бюлетин
Материали със свободен достъп
Home Search E-mail us
БългарскиАнглийски
ТЪРСИ В СТАТИИТЕ

Content on this page requires a newer version of Adobe Flash Player.

Get Adobe Flash player

Неделя, 18 Февруари 2018

Януари 2018

Предишен | Следващ
КАТАЛОЖЕН № 1053

ЗА ПОТРЕБИТЕЛИ

  РУБРИКИ

АГРО НОВИНИ


Рубрика: Браншове Брой: Януари 2018
Мечти без... подобрители и палмово масло
За фермата в с. Милковица, бюрокрацията и настроенията

Мечти без... подобрители и палмово масло

print

e-mail facebook

 

Мечтите днес са силен емоционален дефицит. Най-вече в бизнеса и особено в такъв не особено атрактивен сектор като животновъдството. Затова и изкушението да попиташ един фермер за мечтите му е голямо. Да, за какво мечтаете? – Въпросът ми прозвуча достатъчно нелепо в едно студено валежно утро в покрайнините на плевенското село Милковица, където е ситуирана кравефермата на сем. Плоскови.

Знаете ли за какво мечтая? Да емигрирам! Да зарежа всичко тук и да се махна, откровена е Генка Плоскова. Това, на което жената е готова да сложи точка или поне така и диктува настроението в момента, е семейната ферма с има-няма 20-годишна история.

И тук започва интересната част. Защото на пръв поглед, а и на втори или трети (доста време имахме да огледаме фермата), всичко си е наред и следва своя логичен ход. За семейството на Олег и Генка от село Милковица фермерството е препитание от години. Захванали се с него преди доста време с много любов и малко животни - пет крави. От 2002 г. решили да увеличат сериозно стадото и то днес наброява 94 крави и 40 телета. Като всички фермери у нас и те преминали през икономическия кошмар на кризата в млечния сектор преди две години.

Млечният кошмар

Мандрите отказваха да изкупуват млякото, а ние имахме задължения по проект по ПРСР, които трябваше да изпълним, разказва ни Генка Плоскова. Така двамата със съпруга й стигнали до решението да обявят на мандрите своята независимост, като започнат сами да си преработват млякото. Решението не беше толкова лесно, но обстоятелствата ни принудиха да направим тази важна стъпка, допълва Генка. И за да завършим цялата картинка, илюстрираща фермата в Милковица, ето още няколко щриха към нея - за стадото днес се грижат 3-ма души. Добиваното на ден мляко е около 1 200 л, като 500 литра двамата вече преработват в собствената мандра. Тя е модулна, произведена от пловдивска фирма и е доставена с цялото нужно оборудване. Останалото количество мляко семейството продава на прекупвачи.

Затворен цикъл

И така... Отстрани погледнато, семейството вече е превърнало фермерството в успешен семеен бизнес. С годините двамата увеличили стадото, затворили са цикъла на производство със собствена преработка на полученото мляко, реализират продукцията си успешно... А, за малко да пропусна и тази подробност, че в мандрата си сем. Плоскови произвежат уникално вкусни и чисти сирене, кашкавал, кисело мляко. Още като почнахме с производството им, веднага ни налазиха предприемачи с предложения за сухо мляко и палмово масло, които да влагаме в продуктите си, спомня си Олег Плосков. „Много бяха загрижени къде ще ни излезе сметката, ако правим сиренето и кашкавала си само с истинско краве мляко.“ Хайде, не мислете толкова за нашата сметка, отрязал ги фермерът. А сметката явно добре му се получава, защото продукцията на мандрата е търсена и се реализира без остатък.

Но да се върна на сюжетната линия за мечтите. И на въпроса - защо след всичко постигнато, погледът на нашите събеседници, отправен към бъдещето, като че ли не се фокусира върху кравите и мандрата, а някъде възможно по-далече от тях...

Престъпник ли е този, който работи?

Отговорът е повече от очакван - проблемите. Изненадващо обаче, те не са свързани с животните и грижите за тях. Двамата са свикнали с това и отдавна са приели, че в животновъдството почивка няма. Там си ангажиран по 24 часа, 365 дни в годината, уточнява Генка. „В България най-много ни тежи бюрокрацията. Излиза, че на този, който работи у нас, се гледа като на престъпник. То са проверки, документация, изисквания... неща, които правим по няколко пъти. В ерата на комуникациите и интернет на нас ни се налага да изписваме тонове хартия. Вие разбирате ли, дори не ни приемат документи, написани на компютър и изпринтени. Едно писане на дневници е по 20 листа на ден, включително декларации, като че ли произвеждаме атомни бомби, а не мляко.“ Нощите ги превръщаме във време за писане, продължава изповедта си Генка. „Губим си времето с бюрокрацията, вместо да се грижим за животните си. Ние трябва да произведем храна за тези животни, защото те трябва да се хранят, цялото ни време е ангажирано с тях. Обработваме и земя, занимаваме се със зърнопроизводство.“

Топли спомени от ДФЗ

Още са топли спомените от последните проверки. „Преди месец имахме от ДФ Земеделие. Снимаха кравите, броиха ги. Няколко пъти. Преди дни отново идват, пак броят, пак снимат. Никой не гледа млякото. Дневник да имаш - това е най-важното. И да пишеш там. Може кравите да са до коленете в лайна, но щом имаш дневник, всичко е наред.“ И за пореден път съпоставката е с чужбина. „Там работите са много по-облекчени. Фермерът сам си движи нещата, има достъп до системите, сам си въвежда отелените крави, марките стоят при тях... А тук да продадеш едно теле трябва да напишеш един куп бумаги, листове, заявки, че да поръчаш марки, да ти ги пратят, после да извикаш доктора да маркира, да го въведе. Не знам колко дни губиш, че да се занимаваш с административни дейности. Всичко това идваот тромавата администрация. Не може така, трябва да се облекчат процедурите по някакъв начин.“


Пред любовта и бюрокрацията е безсилна

Какви са плановете на фермерското семейство в краткосрочен план, имат ли идея двамата да увеличат стадото и да развиват бизнеса си, което е може би следващата най-логична стъпка? Или търпението вече е изчерпало своя лимит? Категорично няма да увеличаваме стадото на този етап, отговаря Генка още преди да съм си задал умните си въпроси. „Нямам оптимизъм. И не мога да разбера следното - дават се пари за инвестиции във фермите за увеличаване на животните. После започнаха да дават пари за намаляване количествата на произведеното мляко! Сега пък се говори, че в България не достига млякото. Или няма, или поне аз не намирам логика в европейските директиви. Затова ще продължаваме да си ядем индустриалните храни - сухото мляко и палмовото масло.“

След емоционалния разговор и разточителна почерпка от страна на домакините (с богато разнообразие от млечни продукти собствено производство) си взимаме довиждане. Ако трябва да бъда честен, не повярвах особено на Генка за онова с мечтите. Защото знам колко много обича животните си, да се грижи за тях и да прави това, което харесва... А има ли в нещо страст и любов, даже и бюрокрацията е безсилна...

 

Автор: Валери Станев



ПОСЛЕДНО ДОБАВЕНИ ВСИЧКИ...
В Северозапада мафия дирижира достъпа до еврофондовете
Мая Червеняшка, консултант по европроекти от Враца

Свободата да се прилага ОСП след 2020 г. ще даде възможност на икономически силните да диктуват
Магърдич Хулиян е основател и председател на Национално сдружение на малките семейни ферми и преработватели /НСМСФП/

Даниел ПЕРОБ е избран за председател на Sorghum ID
България не участва в първия Управителен съвет на междупрофесионалната организация

NIK Аcademy официално отвори врати
Първият по рода си център за обучение е в с. Изгрев

 

София, жк. Лозенец,
ул. "Червена стена" 46
тел: 0700 200 63

e-mail: office@agrocompass.bg