Агрокомпас Архив броеве
Безплатен е-майл бюлетин
Материали със свободен достъп
Home Search E-mail us
БългарскиАнглийски
ТЪРСИ В СТАТИИТЕ

Content on this page requires a newer version of Adobe Flash Player.

Get Adobe Flash player

Понеделник, 20 Август 2018

Август 2018

Предишен | Следващ
КАТАЛОЖЕН № 1053

ЗА ПОТРЕБИТЕЛИ

  РУБРИКИ

АГРО НОВИНИ


Рубрика: Гост на броя Брой: Януари 2018
Свободата да се прилага ОСП след 2020 г. ще даде възможност на икономически силните да диктуват
Магърдич Хулиян е основател и председател на Национално сдружение на малките семейни ферми и преработватели /НСМСФП/

Свободата да се прилага ОСП след 2020 г. ще даде възможност на икономически силните да диктуват

print

e-mail facebook

 

Г- Хулиян, впечатляващи и забравени вкусове на хляб откриваме в пекарната „Братя Хлебари”. Откога работите заедно?

Пресиян и Теодор са млади момчета, с които се срещнах в едно телевизионно студио. Бях извикан там като браншовик. Тогава много ме впечатли любовта и ентусиазма, с които говореха за хляба.

„Търсим производители на по-стари сортове, които са по-слабопродуктивни”

Така започнахме да се срещаме, докато не станахме партньори и през 2016 г. отворихме обекта си. Оттогава се опитваме да преоткриваме и възпитаваме вкусове чрез нови методи. Имаме различни видове хляб.

Стари хлябове с нови методи?

Да, защото имаме хлябове, които са известни от 150 години, но не са познати на съвременния българин. Ами, например, хлябът Polish Brad, който е измислен като технология в Западна Европа. Прави се от различни видове зърнени култури, които се омесват на каша. В нашия случай го правим с овес. И много добре се прие от клиентите, въпреки че българинът е доста консервативен към новите продукти. Опитваме се да разчупваме рамки и да дадем възможност на клиентите да се докоснат до различни вкусове.

Овесът, който използвате, български ли е?

Овесът ни е австрийски. За съжаление, нямаме голям избор от български производители, които да предлагат различни зърнени култури. Това до голяма степен се дължи на факта, защото...

...защото всички отглеждат нискокачествена пшеница за евтини пазари като Пакистан и Индия ли?

Да, точно така. Но от друга страна, ние сме твърде малки преработватели, за да обърнем тази тенденция. А именно - да се появят производители, които да произвеждат зърно за определен сегмент от пазара.

Какво зърно ви трябва?

Първо се опитваме да търсим сортова идентичност. Нещо, което мащабът на нашите производители не може да гарантира. Трудно е да попаднем на конкретен сорт, защото всичко се смесва в една кола. Търсим и производители на по-стари сортове, които са по-слабопродуктивни. Трудно е, защото повечето земеделци залагат на нови високодобивни сортове.

За нашите нужди двама-трима земеделски производители, които отглеждат общо до 1000 дка зърнени култури, ще са ни достатъчно да осигурим необходимата ни суровина.

„Южна Корея е водеща в производството на ръчни занаятчийски хлябове”

Търси ли се овесеният хляб?

Да, той е бутиков хляб и се радва на голям интерес. Най- популярен при нас е светлият селски хляб, което означава 90% процента бяло пшенично брашно тип 500 и 5% процента пълнозърнесто. Специфичното при нас е, че хлябовете ни се приготвят с класическа дълга ферментация. Тоест всички хлябове са с квас. И кроасаните ни също са с квас. Никой в България не произвежда такъв кроасан. Характерна е дългата ферментация, което прави хляба по- лесноусвоим.

Кой измисля рецептите ви?

Пресиян е обиколил поне 10-12 държави, които са с традиции в хляба. Някои от тях са Южна Корея и Япония.

„От хляб с квас проблемите с диабета и алергиите към глутена или намаляват или изчезват”

Между другото той е бил два пъти в Южна Корея, защото те са водещи в производството на ръчни занаятчийски хлябове. Дори Южна Корея е печелила награди за това.

Да разбираме ли, че не се дебелее от този хляб, щом като японците и корейците си приготвят такъв?

Имаме клиенти с диабет, с алергии към глутена. От нашия хляб тези проблеми или намаляват, или изчезват. Така е, защото квасът разгражда сложните захари в брашното и организмът може да ги усвои веднага, включва ги веднага в енергийния обмен.

Виждам, че в магазина имате и други продукти на така наречената занаятчийска храна.

В магазина се предлагат и продукти от малки производители, повечето са почти бутикови. За нас е важно да знаем произхода на храната. Имаме и лютеници и айвари, но са македонски и много се харесват.

Продуктите, които излагате на щанда, на членове на Вашата асоциация ли са?

За съжаление, повечето от нашите членове са нелегалните производители и аз не мога да продавам техни продукти. Те са много малки и е много трудно да оцеляват. Трябва да се създаде среда, която да ги извади на светло.

Наредба 26 ли имате предвид?

Няма проблем с Наредба 26, а с цялата правна рамка, която касае малките производители и преработватели. Като се започне от трудовото законодателство, мине се през регистрационните и лицензионните режими. Ние отдавна се опитваме да убедим властта, че трябва да се приложи към малките един подход - патентен данък. Защото няма как да накараш един малък производител да плаща като един голям.

Подходът трябва да е различен към малките и големите.

Да, на малките трябва да им се сложи минимален праг, на който да се осигуряват. Защото осигурявайки се, те освобождават държавата от ангажимента да са социално слаби и чакащи помощи от нея.

Еврокомисарят Хоуган при представянето на ОСП заяви, че трябва да направим възможно средните и малките земеделци, освен да се грижат за себе си, да станат част от продоволствената сигурност на Европа.

Да кажа ли какво си помислих, когато Фил Хоуган казваше, че с новото ОСП всяка страна трябва да избере подхода на прилагане. Познайте сега къде ще отидем ние?

Тази свобода ще даде възможност на икономически силните да диктуват условията. После ще кажат: Това беше право на държавата да избере, това бяха критериите. Много добре знаем, че големите стопанства усвояват ресурса от субсидиите основно. Но какво се получава въпреки това. Освен че изнасяме пшеница, всичко друго внасяме.

Какво става с Малката тематична подпрограма?

Нищо не става. Нека Националната служба за съвети в земеделието да кажат с какво се борят. Има една или две мерки, които са стартирали и по които нямаше никакъв ефект.

Защо?

Защото не им беше направена никаква кампания от Министерството на земеделието и нямаше кандидати. Същото се случи и с малката подпрограма по директните плащания. Знаете, там малките фермери имаха възможност да избират до определени икономически единици да участват по „малката помощ“, като се отказват от голямата. Но какво се случи? Никаква разяснителна кампания. Дори наши членове казваха, че в Службите по земеделие по места са ги съветвали така: „Абе, недей да кандидатстваш по малката програма, ти ще растеш. Ще се развиваш, ще влезеш в голямата програма.” И се стигна до там, че парите не се усвоиха. И сега просто ще кажат от МЗХГ и Комитета за наблюдение и т.н.: „Ами малките не искат да усвояват пари, дайте тези пари да ги прехвърлим на друго място”. Но съм сигурен, че това ще се случи и по ПРСР.

С какви пари направихте хлебарницата, ползвахте ли някакви проекти?

Хубав въпрос. Как да стартира млада фирма в България, когато няма апартаменти, които да залага. Но първият човек, който ни помогна, беше ученик на Персиян. Човек с бизнес. Той заложи собствен финансов ресурс, за да може банката да ни отпусне овърдрафт. Имахме перфектен бизнес план, устойчив, но независимо от това, от банката веднага ни попитаха: Какво ще заложите, за да ви отпуснем пари? Та, благодарение на този човек стартирахме. Също така, спечелихме награда на стойност 20 хил. лв. от Фондация „Because”, която подкрепя стартиращи бизнеси, като проектът ни беше за хлебарница и училище за обучение на лица, изхвърлени от социално-икономическата среда. Работим също по проект за включване в бизнес среда на такива хора, като по-голяма част от тях са глухонеми. През новата година ще стартираме с шест души, за да видят дали ще им хареса, и ако – да, може да останат при нас на работа. По Програмата за малки и средни предприятия към Министерството на икономиката като компания сме допустими, но за съжаление тези бизнеси не са направени за нас. Имаше подпрограми за трудова заетост, почти неприложими са.

През този програмен период на ОСП ще приключи Малката подпрограма към ПРСР, но няма да свърши никаква работа за малките земеделци. Така ли излиза?

Така излиза. Сега трябваше да тече междинна оценка на Малката подпрограма, доколкото ми е известно. Вероятно през следващата година ще „установим”, че няма изразходване на ресурс по нея и ще прехвърлим в някоя друга мярка парите.

Най-лесно, разбира се е, ще е в 4.1, общински мерки и все такива...

Кои мерки по Малката подпрограма бяха отворени и нямаше кампания кампания за тях?

За преработка и малки стопанства.

Но защо хората не кандидатстваха?

Нямаше кампания от страна на МЗХГ, нали ви казах. При нас са много малки фермери.

Мнозина чакат „Млад фермер”, но през това време ще навършат 40 години...

Ами, защо чакат само „Млад фермер”? Такива хора спокойно можеха да кандидатстват по Малката подпрограма, но знаете ли какво стана? Очакваните „облекчени условия и наредби” ние просто ги преписахме и направихме като при „Голямата”. И това е нелогично, да се прилага същите изисквания и условия при малките, като при големите.

Все пак участвате в Комитета за наблюдение. Знаете, че медии не се допускат на Комитета.

Вижте, нашата Асоциация се съпротивлява на всичко това, но не ни чуват. Ще ви кажа - всичко е въпрос на политически приоритет. Тук, в България, отдавна няма такъв по отношение на малките.

 

Автор: Светлана Трифоновска
Целия материал четете в брой Януари 2018



ПОСЛЕДНО ДОБАВЕНИ ВСИЧКИ...
Стопаните в България стават все по-големи
Георги Праматаров - директор на Дирекция „Директни плащания и идентификация на земеделските парцели“ в МЗХГ

България плени агрожурналисти от ЕС
Какво прави държавата за малките фермери, питаха репортерите

БАСФ с експертна растителна защита
Третираните посеви впечатляват

Заключителен етап на проекта „Опазване на почвите в България“
Пионер - партньор на Русенския университет

 

София, жк. Лозенец,
ул. "Червена стена" 46
тел: 0700 200 63

e-mail: office@agrocompass.bg