Албена Симеонова, която е председател на Българска асоциация биопродукти провъзгласи за Цар на своите биолозя в с. Любеново, Николополско зеленият Борислав Сандов тази година. Връчвайки му короната, тя му оказа огромна чест и отговорност, след като биолозарката загуби баща си, който по традиция беше Цар на лозята й.

Албена Симеонова се довери на еколога Борислав Сандов, защото той е един от най- верните й приятели и съратници в битките на екологичния фронт.

Ще ги обичам, както децата си

Въпреки студа, мъглата и постоянния дъжд гостите не се уплашиха и смело нагазиха в калните поля. Лозичките, зарязани с традиционния ритуал, бяха осветени и от свещеник, а децата от района поздравиха гостите със специална програма. Лозарите изрекоха и традиционната клетва:

„Ще обичам лозята, както обичам децата си, ще уважавам човека, който се грижи за лозята, както уважавам себе си, няма никога да разреждам виното с вода, няма никога да използвам виното за нечисти цели. Ако пристъпя клетвата, нека остана завинаги без вино на трапезата, да ми изсъхнат и мухлясат бъчвите, никога да не се наслаждавам на божествената винена ласка. Амин!“

Сертифицирани за биопроизводство

Всяка година сертифицираните за биопроизводство лозя в България се увеличават. Лозарите, които залагат на органичното производство, виждат смисъл в това да създават и нови насаждения. Преди две години Албена Симеонова направи ново лозе на площ от 290 дка върху земята, завещана от нейния дядо Върбан. Използва италиански посадъчен материал - Совиньон блан, Шардоне, Мускат отонел и Каберне совиньон. Сортовете са избрани след анализ на почвата, а един от тях е български от Института по лозарство и винарство в Плевен. И понеже в избора на сортовете голяма роля играе и науката, Лозаровинарския институт трябва да се подпомогне, за да напредне в създаването на нови, устойчиви в българските условия сортове, според Албена Симеонова.

Първа реколта

Тази година за първи път от новото лозе ще се бере грозде, а ако лозарите имат късмет и няма болести ще стане и вино. В момента лозичките са в покой, след като калта изсъхне ще бъдат разгребани, и ще започне отглеждането им. „ Насажденията обичат да им е студено, но не и ако температурите паднат под - 20 градуса”, разказа Албена. Според нея, хубавото е, че през тази зима е имало доста сняг и в почвата е натрупана достатъчно влага. Надеждите на лозарката са свързани с това да опази гроздето от болести, защото като биопроизводител има право да ползва само сяра и син камък.

100 лева срещу 350 евро на декар

Българските биопроизводители отстъпват значително на колегите си от Европа по субсидии, коментира Симеонова. У нас получават 100 лева за декар биолозе, докато в Гърция- 200 евро, Италия, Испания и Португалия-300 евро, а Франция по 350 евро на декар. Независимо, че сме на опашката в подпомагането, българските биовина не отстъпват на най-реномираните чуждоземни марки. Затова и площите със сертифицирани за биопроизводство лозя постоянно се увеличават, както и винарните, които са членове на Българската асоциация „Биопродукти“, допълни Албена. Стопанката призова БАБХ и Лозаро-винарската камара да изследват какво съдържат конвенционалните вина.

Бульончета с вкус на мерло

„Като посетиш изложението „Винария“ първият щанд, който те посреща до входа, е отрупан с кубчета – бульончета с вкус на мерло, каберне, има специален чипс с мирис на дъбови бъчви и т.н. Много ми е интересно как тези хубави, меки и прекрасни вина се правят без грозде“, коментира Албена

Недостигат средства и по мярка 11 „Биологично земеделие” и по мярка 10„Агроекология и климат“ за Кампания 2018. Биопроизводителите алармират, че нови заявления няма да могат да се подават и отново са заплашени от нулева година. Земеделските стопани, които вече имат поети ангажименти трябва задължително да подадат заявления. „Ние отдавна искаме парите за агроекология и биоземеделие предвид засиления интерес да се увеличат двойно. Твърди се, че биоземеделието, малките и средните фермери са приоритет, а парите за тях или не стигат, или свършват бързо, коментира Албена Симеонова. По-лошото според нея, е че свършват субсидиите по старата мярка 214 за биоземеделие, и кандидатствалите по нея няма да могат да кандидатстват за подпомагане по сегашната мярка, а това по думите й са утвърдените се и доказали се биологични производители.

Изкуствено създадени условия

Противоречия има и по отношение на изкуствено създадените условия. „Представете си какво се случва със семейство, в което всеки от членовете му отглежда различни биологични култури като например лавандула, маслодайна роза картофи или лимец, чийто офис разбираемо е на едно и също място, а посадъчният материал идва от един и същ доставчик поради липсата на други доставчици на биологичен посадъчен материал у нас”, коментира тя. Тези които са искали да се възползват от изкуствено създадените условия отдавна са си прехвърлили земите не на роднини, а на други хора. С новата Наредба ще пострадат най-вече малките и биофермерите.

 

Автор: Мирела Спасова

Целия материал четете в брой Март 2018