Агрокомпас Архив броеве
Безплатен е-майл бюлетин
Материали със свободен достъп
Home Search E-mail us
БългарскиАнглийски
ТЪРСИ В СТАТИИТЕ

Content on this page requires a newer version of Adobe Flash Player.

Get Adobe Flash player

Събота, 17 Ноември 2018

Октомври 2018

Предишен | Следващ
КАТАЛОЖЕН № 1053

ЗА ПОТРЕБИТЕЛИ

  РУБРИКИ

АГРО НОВИНИ


Рубрика: Гост на броя Брой: Март 2018
В България срещнах широкоскроени хора, отворени за соргото
Шарл Антоан Куртоа

В България срещнах широкоскроени хора, отворени за соргото

print

e-mail facebook

 

Шарл Антоан Куртоа е представител на междупрофесионалната организация Соргум ИД. Тя е финансирана по проект на Брюксел, както АгроКомпас писа в предишен брой. В нея участват пет страни: Франция, Италия, Испания, Румъния и България от ЕС, Русия и Украйна. Целта е да се популяризира соргото като култура, устойчива на суша предвид климатичните промени. На официалното заседание на Соргум ИД на 18 януари в Париж, браншовата асоциация, която представя страната ни в проекта, отказа участие, мотивирайки се, че у нас няма интерес към соргото. Няколко дни по-късно земеделци от различни части на България изявиха интерес да се срещнат с организаторите и евентуално да отглеждат древното сорго. Оказа се, че в България не само няма интерес към соргото, но дори председателят на експерименталната база към ССА в Шумен доц. д-р Калин Сланев прави проучване и е издал книга по темата. Така в средата на февруари Шарл Антоан Куртоа пристигна в България и за два дни кръстоса цялата страна. Може би остана без дъх, защото се оказа, че в един от случаите е трябвало да стане посред нощ, за да стигне навреме за една от срещите в София рано сутринта, където го очакваше българска фермерка. Тя пък беше дошла заради него от Италия. Жената обработва полета в България, Румъния и Италия, но предпочита вместо да отглежда царевица, да посее сорго.

АгроКомпас се срещна с Шарл Антоан Куртоа няколко часа преди той да отлети за Париж. Кой е Шарл Антоан Куртоа? Той е агроном, няколко години е работил за Аксереал в Букурещ, французин, пълномощник на Соргум ИД. Човек, отдаден със страст на професията си. Потомствен фермер. С много чувство за хумор.

- Е, господин Куртоа, струваше ли си извънредното Ви пътуване до България?

- Да, беше интензивно пътуване, срещнах много интересни и широко скроени хора, отворени към соргото. А в Шумен се запознах на живо с доц. д-р Калин Сланев, който е много запален по тази тема. Той е написал книга за соргото и както разбрах, е бил на специализация преди години в експерименталните полета на Еуралис в района на Тулуза. Видял е публикациите за соргото от журналистическото пътуване и се свърза с нас. Ще направим вероятно демополета с института. Много страстен почитател на соргото, много ми хареса този човек. Той знае дори за програмата за селекция на сорго на Патрик Жансон в Тулуза.

В интерес на истината, аз трябваше да бъда на Агра в Пловдив, където Соргум ИД щеше да има презентации, но по същото това време имаше голяма аграрна изложба в Украйна, на която трябваше да присъстваме. И затова Пловдив отпадна, но пък за сметка на това сега за два дни се срещнах с много интересни хора.

- Вие харесвате украинците и руснаците и може би предпочитате да работите с тях?

- Да, разбира се, харесваме ги, но в интерес на истината, ние французите харесваме всички... Тук в България успях да се срещна с колеги от Еуралис, с господин Сиган от Аксереал, за които съм работил докато бях в Румъния. В Пловдив разговарях с професор Ангел Ангелов. Той работи върху ферментациите от различни видове плодове и смята да прави такива проучвания за соргото, евентуално за получаване на алкохол от него. Разговарях и с Таня Попова, която е земеделски производител и има полета в България, Румъния и Италия. После с Атнанас Божков, председател на асоциацията за фуражи. Те вероятно ще включат соргото като съставка във фуражите, които правят. Господин Божков ме покани на тяхна конференция през април, която ще е за хранителните технологии, където ще направя презентация за соргото. Срещах се и с мисис Гочева от НАЗ, която се интересува от членството в Соргум ИД. Успяхме да се видим на живо и с много интересен фермер Александър Китев, който всъщност отглежда сорго в Софийското поле, както и прилага No Till технология в земеделието.

„Средната ферма във Франция за зърнени култури е 150 хектара. Днес броят на стопанствата под 150 хектара в моята страна намалява все повече. Фермите са все по-големи и по-големи: 250 хектара до 500 хектара, а някои са между 500 и 1000 хектара“

- И какво е общото Ви впечатление от срещите в България?

- Като цяло, има интерес към тази култура, но това, за което всички питат, е пазара.

- И Вие можете ли да им помогнете?

- Ще бъда честен, в този момент не, но в бъдеще мисля, че ще мога. Господин Сиган от Аксереал ми каза, че има проблем, защото няма експорт на сорго от България. С две думи, нашата задача е да създадем пазар за експорт и смятам, че това е напълно възможно. Днес в България има все още малко хектари с тази култура. Ние бихме могли да стартираме експорт, но за тази цел се нуждаем от количества сорго. Може би няколко души трябва да направят търговска компания за износ на сорго.

В България има много разочаровани фермери, отглеждали сорго, но пък се оказа, че има и такива, които много добре са се справили в Югоизточна България.

Напълно възможно е, много е важен начинът на отглеждане, въпреки че соргото като цяло не е капризна култура, си има своите специфики. Ето защо на конгреса за сорго в Милано през ноември ще се обсъждат такива теми. За генетичната селекция, агрономията, технологиите, култивацията и пазара, възможностите, които той предлага. Всеки, който желае да участва, може да се регистрира на нашия сайт.

- Разкажете за себе си, харесвате ли професията си? Семейството Ви свързано ли е със земеделието?

- Аз съм фермер, имам ферма на 60 км от Париж. Живея в къща, която е на 4 века. Семейството ми е свързано със земеделието, разбира се. Моята ферма се намира на 60 км от Париж и е около 1600 дка.

- Вие сигурно отглеждате сорго, с такава страст работите за тази култура.

- Не, аз не отглеждам сорго, защото в района на Париж е студено за сорго.

„Намалихме служителите. Купуваме само материали от втора ръка. Новите материали са твърде скъпи. Например, ако 1 нов трактор струва 150 000 евро, 2 години по-късно с 1500 часа работа ще струва 90 000 евро. Така че ще спечелите 60 000 € !!! В нашата кооперация имаме 4 трактора, 2 от които са на повече от 20 години и те вършат същата работа, като новите!”

- Можете ли да се издържате само от земеделие?

- Очевидно не, защото ми се налага да работя на пълен работен ден за Соргум ИД. Днес във Франция за фермерите е трудно. Цените са много ниски. Големите фермери нямат проблем, но малките фермери имат.

- Какви култури отглеждате и какъв фермер сте според френските критерии? Малък, среден или голям?

- Отглеждам основно пшеница, царевица, захарно цвекло и картофи. Средната ферма във Франция за този вид култури е 150 хектара, така че съм в този обхват. Днес броят на стопанствата под 150 хектара във Франция намалява все повече.

Фермите са все по-големи и по-големи: 250 хектара до 500 хектара. Някои от тях са между 500 и 1000 хектара. Сега, ако искате да живеете с фермата си, под 150 ха е трудно, защото цената на зърнените култури е много ниска. Във Франция налагането на данъци и социалните данъци са много високи. Днес цената на пшеницата е 140 €/т, платена на земеделския стопанин, но за да живееш, трябва да ти я платят на 170 €,остават тези 30 €, които трябва да се набавят отнякъде, значи тази дейност не е печеливша!!!

Освен това, екологичните аспекти стават все по-силни, много химикали не могат да се ползват, все по-трудно е да се успее с помощта на хербицидно решение и така производството намалява.

- А биопроизводството не е ли някаква възможност?

- Днес има голямо търсене на биопродукти. Много земеделски производители се обръщат към биологичното земеделие, където цената е по-висока, но производството като количество е много по-малко от полученото при традиционното земеделие. Но питам се, кой знае колко дълго време тази висока цена ще продължи? Защото, ако количествата на биопродуктите се увеличава, разбира се, цената ще намалее. „Биопродуктът” преди 2 години беше „ниша”, вече не е вече.

„Във Франция налагането на такси и социалните данъци са много високи”

Защото, ако количеството биопродукт се увеличава, разбира се, цената ще намалее. Биопродуктът преди 2 години беше „ниша”, вече не е.

- Как френските фермери се справят с кризата?

- За да се борим отново с тази криза, много фермери се опитват да намерят „пазарни ниши” като киноа, чиа, нахут. Някои постига успех, но други - не, поради трудности в производството. Освен това този пазар се нуждае от много високо качество и някои не са в състояние да го постигнат.

- А Вие как се справяте във Вашата ферма?

- Намалихме служителите. Купуваме само материали от втора ръка. Новите материали са твърде скъпи. Например, ако 1 нов трактор струва 150 000 евро, 2 години по-късно с 1500 часа работа ще струва 90 000 евро. Така че, ще спечелите 60 000 € !!! В нашата кооперация имаме 4 трактора, 2 от които са на повече от 20 години и те вършат същата работа, отколкото новите!

Също така се обединихме. Днес работя с 3 други ферми (фермата на брат ми, фермата на моя баща и един друг фермер, извън семейството), така се получават 800 хектара. Този 800 хектара се обработват от трима мъже, от които един е служител. Аз и другият сътружник работим на пълен работен ден, Соргум ИД в моя случай. Знам много ферми от 250/300 хектара, които се обработват само от един човек, който прави всичко. Работина полето, като административен персонал и техника за ремонт.

„Ако количествата на биопродуктите се увеличават, разбира се, цената ще намалее. „Биопродуктът” преди 2 години беше „ниша”, вече не е”

- А как правите ефективна работата си по отношение на отглеждане на земеделските култури?

- Например, увеличаване на ротацията, за да се намалят проблемите с хербицидите и да се намали количеството на употребяваните препарати. Например, по отношение на торовете се знае, че за да купите тора в най-добрия момент, се нуждаете от капацитет за съхранение. Затова използваме само азот, който е по-евтин и можем лесно да го съхраняваме в голям резервоар. Също така, се опитваме да ограничим оранта, за да намалим разхода на гориво.

И ще ви кажа, аз не вярвам на биологичното животновъдство. Защото населението в света се увеличава, хората в цял свят се увеличават, така се увеличава консумацията на храна. Вижте какво се е случило преди 1 век в Ирландия, където са гладували, хората са умирали поради липсата на храна! А като фермери имаме отговорността да храним света.

Автор: Светлана Трифоновска
Целия материал четете в брой Март 2018



ПОСЛЕДНО ДОБАВЕНИ ВСИЧКИ...
Може да има три тавана на плащанията
Явор Гечев, председател на Националния съюз на земеделските кооперации в България

FOAM – 70% от ОСП да е за екология
Субсидиите да са за фермери, които доставят обществени блага, искат биоземеделците в ЕС

Екипът на Пионер: Това, което публикуваме като резултати, е доказано на полето
Добиви от царевицата от 1250 до близо 1600 кг/дка край с. Златна ливада

Интелигентният New Holland BRAUD 9070 L в действие
Машината може да обере между 30-40 декара грозде на ден

 

София, жк. Лозенец,
ул. "Червена стена" 46
тел: 0700 200 63

e-mail: office@agrocompass.bg