Красимир Джонев

Бях попаднала в една от пещерите на Деветашкото плато, които се намират на територията на община Летница. Иначе то се шири в три общини – Летница, Ловеч и Севлиево. Името ѝ е Гарваница и е несравнима с тесните си процепи покрай стените. Казват, че там партизаните си хвърлили оръжията. Легендата е доста поукрасена или направо измислена, но едно е вярно – край Крушунските водопади, в пещерите Стълбица, Гарваница, Футьовата, Водопада, Бонинска наистина си готов да захвърлиш всякакво ожесточение и да благодариш на Твореца за великолепните дарове. И това е точният начин да поставиш коня пред каруцата. Защото ние често славим герба, но забравяме Царя, Вседържителя на всички природни творения, които трябва да множим или поне да не похабяваме.

По така „отъпкана“ почва с мисли на благодарност за всички красоти и дарования на туристическата перла на Ловешко, община Летница, започвам разговора с кмета ѝ Красимир Джонев. Напоследък работата ми е да записвам как „Говори България“. Тук обаче усещането, че говорим на един език е като че по-силно от всички срещи в кметски кабинети. Не ме напуска и в двора на собствения му дом, и при подвижните му кошери насред полето, а и после, когато срещата продължава в телевизионното студио.

Красимир Джонев наистина е „много в едно“. По потомство е животновъд, върнал се е да помага в бащината си земя като ветеринарен лекар, веднага след като грабва отличието „пръв на випуска“ в Института в Стара Загора. Иначе четвърти мандат е кмет на Летница. В началото изобщо не е имал намерение да се бърка във властта. Той и сега го няма на всяка цена. За него работата в управлението на общината е по-скоро като живот в семейство – готов е да помогне на всеки, пожелал да направи от един кошер или късче земя нещо, което е „педя кураж“ за българските стопани. Дори се ядосва на тези млади хора, на които всичко им е непознато, без да упорстват да го научат, все им е трудно, без да търсят помощ. Като ги срещне на улиците, дава безплатни съвети по земеделие, по мерките за инвестиции, за млад фермер и стартираща ферма. Прави го някак небрежно, уж между другото. После те тичат до компютъра и почват да четат: за 4.1, 6.1 и 6.3 от Програмата за развитие на селските райони. Не се учудвам, че в предишния програмен период общината е реализирала 20 млн. евро, а след тръжни процедури е усвоила реално 12 млн. евро, което за община с малко под 6 хил. жители си е направо завоевание. Но всичко това се случва след като Красимир Джонев решава

да открие на света красивото лице на Летница

Тук „туризмът не е просто пътешествие, то е завръщане към същността“, споделя Джонев. „Всички знаят за прочутото Летнишко съкровище. Но мнозина чак сега преоткриват бисерите в пръските на Крушунските водопади, „изкачването“ докато слизат надолу в пещерите, вкуса на питка и бит, който пребъдва в с. Горско Сливово или тежестта на 1 час сън в туристическа къща в с. Крушуна и с. Кърпачево“, допълва със самочувствието на собственик на търсена туристическа къща за гости кметът. Затова той не иска синовете му да живеят в София и го повтаря при всеки възможен случай. И те вече не искат, което е по-важното. Единият е бил неизлечимо „заразен“ от кмета-пчелар и след като сам спечелва проект, успешно стъпва в този бизнес. 250 кошера са пример за организиран труд, едно невероятно дисциплинирано, подредено и хармонично общество. Впечатлението от дома и семейството на Красимир Джонев е същото.

 

Автор: Ваня Манолова

Целия материал четете в брой Август 2015