Агрокомпас Архив броеве
Безплатен е-майл бюлетин
Материали със свободен достъп
Home Search E-mail us
БългарскиАнглийски
ТЪРСИ В СТАТИИТЕ
Четвъртък, 28 Март 2024

Декември 2023

Предишен | Следващ
КАТАЛОЖЕН № 1053

ЗА ПОТРЕБИТЕЛИ

  РУБРИКИ

АГРО НОВИНИ


Рубрика: Гост на броя Брой: Януари 2017
Хранителната индустрия е единствената работеща и по време на криза
Д-р Светла Чамова, председател на Съюза по хранителна промишленост и изп. директор на Асоциацията на месопреработвателите в България

Хранителната индустрия е единствената работеща и по време на криза

print

e-mail facebook

- Г-жо Чамова, с какви мисли и оценки отпразнувахте Деня на хранително-вкусовата промишленост в края на отишлата си 2016 г.?

- За празник обикновено се използват много възторжени думи и това е съвсем естествено. Преобладава патос, добро настроение. Поредният традиционен празник за бранша е заслужен за труда на всички ангажирани в него. В защита на традиционно доброто му име през изминалите години преодоляхме много препятствия по неравния път на пазарната икономика. На практика днес отвсякъде декларират, че се грижат за възможно най-високото здравно равнище на населението – като започнем от Европейската комисия, Световната здравна организация, Световната търговска организация и правителствата на всички държави. Здравето обаче не е само липса на болести. Здравето е и цялостното физическо, психическо и социално благосъстояние на хората. Храните също са компонент от това благосъстояние. За чест на хранителна индустрия в България искам да отбележа, че тя продължава да е синоним на качество, независимо от това кой какво мисли по въпроса в настоящия момент. На практика това е единствената работеща с пълна сила индустрия дори и по време на криза. Тя произвежда своите продукти в изключително модерно оборудвани предприятия, спазвайки всички хигиенни изисквания. Ще подчертая и факта, че хигиената в нашите предприятия може да се сравни единствено с хигиената в една операционна. При производството на храни собствениците и мениджърите в бранша фактически се явяват представители на отговорния бизнес в страната.

- Какво сочи статистиката за мястото на тази индустрия в Европейската общност?

- Броят на компаниите в индустрията за храни и напитки в страните от ЕС е 274 000, като заетите в този сектор са 4,1 млн. души. На малките и средни предприятия се падат 48,7% от оборота в индустрията за храни и напитки и 63,0% от заетите в сектора. Брутната добавена стойност в хранителната индустрия на Общността е 2%.

- А как изглежда картината й от гледна точка на пазара?

- Потребителските разходи за храни и напитки представляват 13,0% от разходите на домакинствата в Общността. Колкото до пазарния дял на европейския сектор за храни и напитки в общия световен износ, цифрите сочат 17,8% от световния експортен пазар. Стойността на износа се изчислява на 65,3 млрд. евро, а тази на вноса - на 55,5 милиарда. Цялостният търговски баланс е положителен, като ЕС се определя като нетен износител на храни и напитки.

- В този контекст на производството и пазара на храни в ЕС отличава ли се и с какво мястото на българската хранително-вкусова индустрия?

- В този контекст с гордост можем да отбележим, че България е най-големият производител на лавандулово масло и един от трите най-големи производители на розово масло. България е сред 15-те най-големи производители на биволско и овче мляко в света. Страната ни е известна с регионите си с много специфичен микроклимат, подходящ за симбиотично развитие на автентични щамове на Lactobacillus Bulgaricus и Streptococcus Thermophilus, благодарение на които се произвежда известното българско кисело мляко. Успоредно с това България е сред 10-те топ производители на гъше, магарешко и заешко месо.

- Сред многото фирми, работещи в хранителния сектор у нас, средно до колко на брой достигат големите инвеститори в производствата на консервната промишленост, млечните и захарните изделия, месото и месните продукти, безалкохолните напитки, на виното и на бирата? Какви са условията за техния бизнес?

- Средно по 5-6 на брой са най-големите и водещи инвеститори във всяко едно от така изредените производства в хранителния сектор у нас. Определено можем да кажем, че България се характеризира с едни от най-ниските бизнес разходи в Европа. Това е функция на благоприятните обстоятелства, че имаме най-ниския корпоративен данък в Европа, че разходите за електричество за промишлени потребители у нас са 70% от средния разход за ЕС и не на последно място - ниските цени на земеделските ни земи.

- Можем ли да определим хранителната индустрия като неизменно и незаменимо партньорство?

- Партньорство е точната и еднозначна дума. На практика то се осъществява в непрекъснатия контакт и взаимодействие между производители и преработватели на храни, органи на контрола и потребители.
 

Автор: Мариела Илиева
Целия материал четете в брой Януари 2017



ПОСЛЕДНО ДОБАВЕНИ ВСИЧКИ...
Иновативно и печелившо земеделие с продуктите на Corteva Agriscience™
Компанията залага на иновации и био решения – това стана ясно на Портфолио Фарм край добруджанското село Победа

Атрактивни попълнения в портфолиото на Nuseed при слънчогледа
Компанията излиза и с нови култури – карината и тръстика

Листните торове на Лебозол® – сигурност и ефективност при климатични промени
Ефективното редуциране на азотното хранене ще бъде все по-важна тема в следващите години

Деница Иванова: Изкупната цена на малините за преработка падна двойно в сравнение с миналогодишната
Пазарът на малини и ягоди за прясна консумация постоянно расте

 

София, жк. Лозенец,
ул. "Червена стена" 46
тел: 0700 200 63

e-mail: office@agrocompass.bg