- Г-н Чуканов, кои са по-важните и любопитни факти от историята и мисията на АРМПГБ за читателите на сп. „АгроКомпас“?

- Асоциацията официално има две рождени дати. Малко е смешно, но е факт, защото всички сме наясно, че в България има повече бюрократични проблеми и пречки, отколкото желание. Реално самата идея за нея е отпреди почти две години. Първата регистрация беше преди година и половина, а последната, актуалната, е отпреди 8-9 месеца (бел. ред.: интервюто е от първия ден - 30 септември т.г. на изложението СТЕКСПО 2016). Такава е нашата реалност, защото изведнъж се оказва, че някой съдия по вписването не му харесва еди-какво си и започва ходене по мъките. В инициативния комитет по учредяването на АРМПГБ в гр. Сливен на 29 април 2015 г. участваха 43 фермера, 3 компании вносители на семенен материал, фирми от сектор преработка на месо, представители на Националния съюз на говедовъдите в България, на Асоциацията за развъждане на Черношарената порода говеда в България и на Селскостопанска академия.

 

- Колко са членовете на АРМПГБ?

- В момента в нея членуват 114 ферми от цяла България и горе-долу около 10 000 глави добитък. Наистина топли сърцето, когато на сбирките ни идват хора от Благоевград, Видин, Монтана, Силистра, Разград. Асоциацията е базирана в Сливен. Там е нашият офис, защото голямата част от нейното инициативно ядро и от месодайните ни ферми са базирани в Югоизточна България, поне тези, които са наши членове. Затова решихме центърът ни да е в Сливен, като едно по-централно място.

- Вероятно не всички от животните, с които стопаните членуват в ръководената от Вас развъдна асоциация, са под селекционен контрол?

- Не всички животни са под селекционен контрол. Асоциацията е широко отворена за интересуващите се от месодайно говедовъдство. Мнозинството от нас трябва да сме наясно, че в него има варианти, различни нюанси. Например, Турция казва - правим открит търг и искаме догодина да внесем 100 000 глави добитък, предимно от кръстоски между месодайни породи. Това са така наречените комерсиални кръстоски. Те са по-устойчиви и много често дават по-добри резултати при наддаването на тегло, защото при тях се вземат от дадена месодайна порода едни качества, а от друга – някакви по-различни. Съседите ни си имат своите причини да поискат точно кръстоски между Абърдийн Ангус и Лимузин. В Южна Франция обаче искат да бъде включен и Гаскон. Тоест, нашите членове имат месодайни говеда, които много често са смесица между повече от една порода. Това са месодайни породи и разликата им е огромна. Генетично основата на тези породи предполага развитие на животните им в посока наддаване за месо. Те не са млечни крави и не дават толкова мляко.

- Като казвате, че Турция има желание да внесе от страната ни догодина 100 000 месодайни говеда, ние имаме ли такъв потенциал?

- Турското правителство отвори квота за внос на 100 000 глави добитък, от които 50 000 от ЕС и 50 000 от Аржентина и САЩ. Оттук нататък тази квота се запълва посредством офертите, които дават кооперативни организации от различните държави. Тоест, южната ни съседка явно има намерение да внесе такива количества, защото реално има недостиг на телешко месо за консумация. Оттук нататък всичко е въпрос на търг. Тоест, нашите колеги, които сега са тук, за първото ни изложение, идвайки от Ирландия, на практика чрез техните асоциации кандидатстват, за да запълнят част от тази квота. Ирландците, при които е родината на месодайната порода Абърдийн Ангус, се надяват да запълнят примерно 5 000 бройки от Ирландия.

 

Автор: Мариела Илиева

Целия материал четете в брой Декември 2016