Агрокомпас Архив броеве
Безплатен е-майл бюлетин
Материали със свободен достъп
Home Search E-mail us
БългарскиАнглийски
ТЪРСИ В СТАТИИТЕ
Четвъртък, 28 Март 2024

Декември 2023

Предишен | Следващ
КАТАЛОЖЕН № 1053

ЗА ПОТРЕБИТЕЛИ

  РУБРИКИ

АГРО НОВИНИ


Рубрика: Гост на броя Брой: Септември 2017
Форумът за ОСП, който организираме, е безпрецедентен за страната ни като формат и мащаб
Николай Вълканов: България трябва да стане активен играч в агрополитиките на ЕС

 Форумът за ОСП, който организираме, е безпрецедентен за страната ни като формат и мащаб

print

e-mail facebook

 

- Г-н Вълканов, как мислите, България би ли се осмелила да защити малките фермери в ОСП след 2020 г., ако бюджетът за земеделие бъде драстично намален? Възможно ли е да предложи, например, субсидии да получават само те?

България преди всичко трябва да има визия за собственото си селско стопанство и едва после за това на целия ЕС.

България, за съжаление, далеч не е от най-активните и революционно настроени членове на ЕС и това важи с пълна сила по отношение на ОСП. По-скоро сме от онези, които се съгласяват винаги и с всичко, което е много удобно за останалите. А и винаги съм твърдял, че страната ни трябва да има визия за собственото си селско стопанство и едва после за това на целия ЕС. Що се отнася до бюджета за земеделие, самият ЕС все още не е много наясно какво точно ще толерира и приоритизира в ОСП след 2020 г. Да, единият вариант, който се обсъжда, е да се даде приоритетно подкрепа на малките семейни стопанства. Но в рамките на предстоящите преговори ще трябва да се вземе решение в тази или друга посока. Във връзка с този въпрос мога да добавя, че един от резултатите от нашето допитване в рамките на инициативата „ОСП след 2020 – Изборът на България“, по който цари единодушие, е, че малките стопанства трябва да бъдат подкрепяни много повече. Над 80 процента от запитаните са отговорили по този начин. Също така обаче, анкетираните считат, че преразпределителното плащане не е добър способ за подкрепата им.  

- Защо според Вас това е така?

Причините са ясни. Това че получаваш едни пари даром, далеч не е мотивация да искаш да се развиеш. Дори е възможно да стане точно обратното. На практика преразпределителните плащания не постигнаха нищо, само накарахме големите да се раздробят на малки, за по-голяма субсидия. Затова считаме, а и виждаме, че браншът също е узрял за една такава позиция, че малките трябва да бъдат подкрепяни с пазарни механизми - нисколихвено кредитиране, подобряване достъпа до закупуване на техника. Иначе няма смисъл да „дондуркаме“ едни малки стопанства, ако не ги укрепим.

С преразпределителните плащания не постигнахме нищо. Големите се разделиха на малки, за да вземат парите.

- В интерес на истината, същото може да се каже и за големите, които от край време получават значителни субсидии?

Такива са условията на ЕС по отношение на директните плащания.

- Да, но виждаме, че сега ЕС отчита това като причина за обезлюдяване на селските райони...

- Не всеки иска да се занимава със земеделие. Това е тежък и високорисков бизнес.

Обезлюдяването е отдавнашен процес. Няма какво да се лъжем, че ако няма големи стопанства, селата ще станат жизнени и ще се разраснат. Не всеки иска да се занимава със земеделие. Това е тежък и високорисков бизнес. Истината е, че селата са маргинализирани, хората масово живеят на помощи, атмосферата често е потискаща, липсват елементарни удобства, да не говорим за развлечения, от които младите имат нужда. При това положение, дори да даваме пари на хората да се връщат на село, няма сила, която да ги задържи там. Нали по време на социализма по Странджа-Сакар са връщали хора в района с по-големи заплати и привилегии. И това не е дало резултат.

Аз познавам млади и образовани хора, които искат да живеят на село и успоредно с професията си да се занимават и със земеделие.

Да, не може да се отрече, че напоследък се наблюдава промяна в мисленето. Все повече хора искат да живеят извън големия град, да си имат къща, двор...  

- Има ли изненади в анкетата за Общата селскостопанска политика, която направихте, и какви са те?

- С въпросите достигнахме до няколко браншови организации. Може да се каже, че имаме анкетирани по косвен път близо 2 900 земеделски стопани, което никак не е малко. Тематиката на проведеното допитване е доста сложна за повечето хора, а дори и организации, тъй като засегнахме теми и навлязохме в детайл по въпроси, които мнозина, дори от практикуващите в сектора, не разбират. Не всеки от анкетираните е отговорил на всички въпроси – дадохме тази възможност именно, за да имаме мнения, базирани на познаване на материята.

 

Автор: Светлана Трифоновска
Целия материал четете в брой Септември 2017



ПОСЛЕДНО ДОБАВЕНИ ВСИЧКИ...
Иновативно и печелившо земеделие с продуктите на Corteva Agriscience™
Компанията залага на иновации и био решения – това стана ясно на Портфолио Фарм край добруджанското село Победа

Атрактивни попълнения в портфолиото на Nuseed при слънчогледа
Компанията излиза и с нови култури – карината и тръстика

Листните торове на Лебозол® – сигурност и ефективност при климатични промени
Ефективното редуциране на азотното хранене ще бъде все по-важна тема в следващите години

Деница Иванова: Изкупната цена на малините за преработка падна двойно в сравнение с миналогодишната
Пазарът на малини и ягоди за прясна консумация постоянно расте

 

София, жк. Лозенец,
ул. "Червена стена" 46
тел: 0700 200 63

e-mail: office@agrocompass.bg