Ако страната ни иска да развива устойчиво земеделие, следва мерките за иновации да са най-силният фокус в настоящата ПРСР. И дори не само заради науката и изобретенията, а защото те предвиждат организация, помощ, информация и възможности за указания най- вече на дребните и средни фермери, независимо в каква област на агросектора работят.

Новият прочит на иновации не е просто едно научно откритие, продукт на човешкия гений, което завинаги може да си остане в прашасалите чекмеджета на кабинета на някой професор. Това е начин на оцеляване. Той, освен техническо изобретение, включва преди всичко възможността колкото може повече земеделци да научат за него и да го приложат. Това дори може да е разрешаването на един проблем с организацията на труда, на пазара на даден продукт и какво ли още не.

Неслучайно Европейската комисия за ОСП 2014-2020 възприема един изцяло нов подход, наречен Европейско партньорство за иновации за селскостопанска производителност и устойчивост /ЕПИ-Агри/. Той има за цел да насърчи създаването на конкурентоспособни и устойчиви змеделски и горски сектори, които постигат повече с по-малко и са в хармония с природата.

Работещи връзки

За да се постигне тази цел, ЕПИ трябва да осигури работеща връзка между селското стопанство, биоикономиката и науката както на европейско, така и на национално и регионално равнище.В законодателството за Втори стълб на ОСП се посочва схемата, по която ще работи ЕПИ за в бъдеще. Службите по ЕПИ събират и разпространяват информация между различните участници под различни форми. Освен семинари, тук по някакъв начин са включени и националните и европейски селски мрежи. И всичко това, за да може изобретението или подобрението на условията на труд, или създаването и функционирането на една организация да предадат своя опит на колегите си от региона, страната и територията на Общността. Всички тези теми са в приоритетите на мерките на иновации, които, ако следваме логиката на Европейската комисия, наистина целят да спасят селските райони от загиване, обезлюдяване и да помогнат на фермерите с възможно най-малко усилия да постигнат максимални резултати.

Оцеляване „Пчели”

Лично за мен метафора на днешното разбиране за иновация е случаят, който разказва пчеларка от Плевен. Това е времето на катастрофата с радиацията от Чернобил. Тя е наблюдавалакак са се излюпвали няколко поколения с пчели без криле вследствие на замърсяванията по онова време. И тези родени инвалиди не само не са загинали. Напротив, пчелните семейства са оцелели. С нова организация, с всеотдайност на цялото семейство към пострадалите, с намиране на новата им роля в пчелната общност. С една единствена цел. Да оцелее пчелното семейство. И по невидими и непонятни за човека пътища, този опит е бил разпространен и сред останалите пострадали пчелни семейства. Това е.

Искаме ли живи села

Та искаме ли да бъдат спасени селските райони. Очевидно не толкова много. Към този момент нашата политика е да залагаме само на най-силните. Иначе, подмярка 16.1 „Подкрепа за сформиране и функциониране на оперативни групи в рамките на ЕПИ“ от настоящата ПРСР отдавна щеше да е стартирала. Както това е вече факт в повечето от страните на Европейския съюз. Към този момент това, което се чува, е, че има Тематична работна група, която работи по нея от август миналата година. През март министърът на земеделието, храните и горите Румен Порожанов спомена, че в края на април мярката ще бъде отворена.

В средата на март обаче се промъкна неофициална информация, че по 16.1 няма изработени все още насоки, върху които да се коментират критериите за приема. Това, което се знае, е това, което могат всички да прочетат на сайта на земеделското министерство - кои могат да бъдат потенциалните бенефициенти и най-общо за какви дейности ще получат субсидии. И е напълно вероятно тази подмярка отново да не стартира, както това се случи и миналата година, са мрачните прогнози в средите на консултантите. Но да видим? Проблемите раждат иновации, да се надяваме, че така ще се случи и с мярката за иновации.

 

Автор: Светлана Трифоновска