- Г-н Велев, представете иновативния метод и начина, по който ще добивате зарибителния материал.
- Сьомгата и американската дъгова пъстърва хвърлят само на едно място хайвера си, което е свързано с преминаването на хиляди километри, но тук, както и във всички останали стопанства, тя се издоява изкуствено. Хваща се всяка риба, оглежда се дали е узрял хайверът, храни се със специален фураж за по-качествен хайвер. Издояват се и мъжките индивиди и оплождането става за около 1 минута. Ползваме различни стимуланти, които ускоряват сперматозоидите и им дават по-дълъг живот. Това е една разработка на Тракийския университет, на проф. Атанасов и проф. Стайков. Подали сме два проекта в рибарския фонд. Методът е ефективен при производството на триплоидни форми на американската дъгова пъстърва, като тя натрупва за около година желаната маса. В момента внасяме хайвер за размножение. Иска ни се ние да си го произвеждаме.
- Каква е рентабилността на метода?
- Колкото риби заложим, толкова ще се получат. Надявам се след реализацията на проекта да имаме от 2 до 4 млн. бройки зарибителен материал. И тъй като първите 5 години не сме заложили печалба, ще продаваме хайвер, колкото да покриваме разходите си, останалото количество ще предоставяме на ИАРА за преразпределение в други стопанства. Около 950 хил. лв. ще струва рециркулационната система. Това е технология, внедрена много отдавна в САЩ и други страни, които са напред в развитието на аквакултурите. При този метод използването на вода е малко при по-голямо количество риба. И тъй като в ранния си стадий триплоидите са по-крехки, би следвало да бъдат отглеждани до 10 грама в среда, която им дава възможност да оцелеят. Възвращаемостта на инвестицията, предполагам, ще бъде от 4 до 5 години. В нашия сектор не може да очакваме големи печалби. Това е фабрика под слънцето. Трябва да забравиш първоначалната инвестиция. Печалбата от 1 кг риба е около 20%, а тя се гледа около една година. Инвестициите са целогодишни. През последните 20 години сме инвестирали около 2,5 млн. лв. Предстои да изградим инсталация за подаване на кислород в басейните, което ще спести много вода.
- Има ли пазар за рибата?
- В момента има пазар в България, в Румъния, но реално има недостиг на риба. Секторът е труден и не се развива бързо, тъй като знаем какъв е срокът за угояване, а печалбите не са големи. Затова няма наплив на желаещи за инвестират в този бизнес. Ако няма рибарски фонд и субсидии, каквато и да е инвестицията, тя би се откупила за около 15 години или никога.
- Каква риба се търси най-много на пазара?
- В търговската мрежа добре се реализира сьомговата и американската пъстърва. Предлагането обаче е малко. България е на едно последните места по консумация на риба. Последните изследвания показват около 10 кг на човек от населението годишно. За сравнение, Япония е първа в класацията със 110 кг, но и там и продължителността на живота е с 10 години повече в сравнение с България.
- Подпомага ли се секторът у нас?
- В сравнение с Турция и останалия свят, у нас много малко се отделя за рибовъдството. Общо взето сме доведеното дете. Не мога да проумея защо никой не дава отговор рибата какво е. Дали е животно и ако е така, да вземаме и ние субсидии както всички животновъди. Единствено eдна субсидия сме получили по de minimis. Това е всичко. Аз не съм човек, който чака държавата да му реши проблемите. Държавата, ако не ни се меси, ще е по-добре. Това ще е най-доброто подпомагане.