Въпроси и отговори за бъдещето на земеделието и селските райони след 2021 г.
Каква позиция защитава България
Ще осигури ли новата Обща селскостопанска политика за периода 2021-2027 г. интелигентно, устойчиво и диверсифицирано селско стопанство, грижа за околната среда и климата и социално-икономическо укрепване на селските райони.
ПРИОРИТЕТИ НА БЪДЕЩАТА ОСП
Фил Хоган, бивш еврокомисар по земеделието: „С предложението си Европейската Комисия изпълнява ангажимента си за модернизиране и опростяване на общата селскостопанска политика; за реално предоставяне на субсидиарност на държавите членки; за изграждането на по-стабилно селско стопанство; както и за залагането в политиката на по-амбициозни цели във връзка с опазването на околната среда и с климата.“
Основни цели на бъдещата Обща селскостопанска политика:
Осигуряване на справедливи доходи за фермерите
Подобряване на конкурентоспособността
Балансиране на силата на хранителната верига
Действия за смекчаване на климатичните промени
Грижа за околната среда
Подмладяване на сектора
Жизнени селски райони
Защита качеството и безопасността на храните и подобряване здравето на животните
КАКВА Е ПОЗИЦИЯТА НА КОПА КОДЖЕКА:
Бъдещата ОСП трябва да е опростена и лесна за прилагане, фермерите от различните страни трябва да са равнопоставени, да се приложи балансиран подход между първи и втори стълб, да се отчете важната роля на фермерите в осигуряването на храни, да се насърчава обновяването на сектора с млади хора.
ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА
„Земеделският сектор е най-силно зависим от природните условия и фактори в сравнение с другите икономически дейности. Поради нарасналите предизвикателства се налага осигуряването на стабилен бюджет, който да гарантира адекватно финансиране в рамките на Общата селскостопанска политика“, казва земеделският министър Десислава Танева.
Всяка година най-малко 20% от фермерите имат загуба на доход. Увеличават се и загубите, свързани с промяна на климата. Изискванията на потребителите към храните стават все по-високи, както и потребностите, свързани с околната среда. Заради Брекзит разликата в бюджета ще е с 12 милиарда евро по-малко от сегашния период. Международните търговски споразумения също оказват влияние върху бъдещата структура и финансирането на Съюза, както и функционирането на единния пазар.
ПРЕДЛОЖЕНИ ФИНАНСОВИ ПАРАМЕТРИ
Ако в досегашния финансов период 2014–2020 г. за земеделие отиват 38% от бюджета на ЕС, в следващия период са предвидени 29%.
За периода 2021-2027 г. Европейската комисия предлага бюджет от 1,28 трлн. евро. От тях за Общата селскостопанска политика са отделени 365 млрд. евро, което е спад от 5% спрямо предходния програмен период. Като 4% е намаляването на директните плащания и около 15% по-малко за развитие на селските райони по втори стълб.
Предложението на Комисията относно таваните за директни плащания въвежда съществена промяна в сравнение с прилаганото до момента прогресивно намаление и таван на плащанията, което засяга само Схемата за единно плащане на площ.
Промяната е, че се въвежда редукция в плащанията по всички схеми за директни плащания, включително и обвързаната подкрепа, екосхемата, преразпределителното плащане и плащането за младите земеделски стопани.
По отношение на обвързаната подкрепа, Комисията предлага намаление от прилаганите към момента 13% + 2% за протеинови култури на 10%+2%.
Зелената архитектура на следващата селскостопанска политика стои в основата на всички дебати, но по този въпрос представителите на държавите-членки не са постигнали значителен напредък в преговорите. Интервенциите по еко-схемата представляват нова характеристика на предложения първи стълб на земеделската политика и те заменят въведените в настоящия програмен период зелени директни плащания. Източникът на спора относно еко-схемата е дали да се въведат като доброволни или задължителни, както предложи Европейската комисия.
Остава неясен и въпросът какво ще се случи със схемата за единно плащане на площ, която държавите-членки могат да продължат да прилагат най-късно до 31 декември 2020 г. и дали ще бъде направено предложение за удължаването на срока й.
По втори стълб в новата земеделска политика се предвижда по-ниско съфинансиране от Европейския съюз. Освен възможността да прехвърлят 15 % между стълбовете, държавите членки ще могат да прехвърлят от стълб 1 към стълб 2 още 15 % за финансиране на мерки за опазване на околната среда и във връзка с климата.
Поне 30% от бюджета за развитие на селските райони ще отиде за мерки, свързани с околната среда и климата.
Голямо внимание в новия програмен период ще се обърне на младите земеделски стопани. За тях ще бъде отделен минимум около 2% от бюджета за Общата селскостопанска политика.
В новия програмен период приоритет ще бъдат още малките стопанства и жените фермери.
Новата земеделска политика има амбицията да насърчи внедряването на нови технологии и дигитални решения за оптимизиране на работата, както от земеделските стопани, така и от националните администрации. От програмата за научни изследвания на Европейския съюз „Хоризонт Европа“ ще бъдат заделени допълнително 10 млрд. евро за научно-изследователска и развойна дейност в областта на хранително-вкусовата промишленост, селското стопанство, развитието на селските райони и биоикономиката.
КАКВА ПОЗИЦИЯ ЗАЩИТАВА БЪЛГАРИЯ
Според България Общата селскостопанска политика след 2021 г. трябва:
Да гарантира равни условия за всички земеделски производители на единния пазар;
Да насърчава социално-икономическото сближаване на селските райони;
Да подпомага развитието на малките и средни земеделски стопанства;
Да бъде опростена и разбираема за бенефициентите и европейските граждани;
Според страната ни трябва да отпадне историческият подход за разпределение на средствата за директни плащания и да се завърши процеса на тяхното цялостно сближаване
Следва да бъде предоставена възможност на държавите членки за гъвкав избор на „зелени инструменти“
Обвързаните директни плащания следва да бъдат запазени дори с още по-широк обхват и по-голям финансов ресурс.
България настоява да се запази възможността за прилагане на преходна национална помощ и след 2020 г.
Подпомагането по Втори стълб трябва да предоставя по-голяма свобода на ниво държава при определяне на приоритетните области, в които да се насочва финансовата подкрепа
Таваните на плащанията трябва да са въпрос на национално решение
У нас е създадена координационна група в Министерството на земеделието, храните и горите за изготвяне на стратегически план за Общата селскостопанска политика, започват срещи за определяне на приоритетите, предстои сформиране на тематична работна група с участието на браншовите организации.
Реформата на бъдещата земеделска политика не може да бъде завършена преди да се финализират преговорите по Многогодишната финансова рамка след 2020 г. След приемането й не по-рано от края на тази година, ще бъде ясен и окончателният бюджет за нея.