От първа ръка

Защото каквото и да си говорим, независимо от съществуването на социалните мрежи и онлайн контактите, друго си е „око да види и ръка да пипне”, както много мъдро го е казал народът. Затова и сега твърдя, че Асоциацията на селскостопанските журналисти в Европа ENAJ, е най-сплотената и демократична организация в ЕС. В нея членуват дружества на земеделски репортери, чиито членове представляват самите себе си и могат да се издържат и на свободна практика.

Домакини

Нещо напълно възможно в повечето страни на Общността и много трудно в България. Всяко дружество поне веднъж на две години е домакин на колегите си, като организира пътуване, с което да ги запознае със сектори от агробизнеса в страната си, както и с проблемите на фермерите.

Такса

Обичайно участващите си поемат транспорта до съответната страна и внасят някаква такса в дружеството на домакините. Останалите разходи поемат организаторите журналисти. Припомням, че на такова пътуване миналата година домакин беше АСЖБ-ААJB, асоциацията на българските агрожурналисти. Тогава повече от 20 репортери от ЕС гостуваха в страната и за кратко време им бяха показани водещи фирми в областта на розопроизводството, добива на ароматни масла, биоживотновъдството, преработката на мляко, винопроизводството и др.

Париж

В този ред на мисли мога да кажа, че на колегите от Франция, всички участвали можем да кажем: Огромно мерси. Защото освен че бяха наситили програмата със срещи и презентации на различни компании, шата, ферми, включително двучасова среща със самия министър на земеделието Гийом Дидие, те бяха оставили и късче свободно време на гостите си да усетят насладата от срещата с Париж, световната столица на културата. Нещо, което почти не се случва на пътувания, които например Брюксел организира. Като един престрип в Италия. Някак си нелепо е да отидеш в Парма и в такава степен да ти е запълнен деня от шест сутринта до десет вечерта, с посещения по фабрики и дълги преходи, че да не успееш да видиш самия град. Световно известен дори само от филма Пармския манастир с Жерар Филип. Е, как тогава да оцениш в пълна степен прошутото, което се произвежда там, но се хапва в местните кръчми.

Селянин, но това е престижно

И така. Франция. На първо място мога да кажа, че едно от най-вдъхновяващите неща е пиететът към всички хора, които се занимават със земеделие, животновъдство, малки фермери, които създават домашни храни. И ако в България за срам на нашего брата думата селянин все още се произнася иронично от „високопоставени” особи, както и за репортерите, които ги отразяват, точно обратното може да се каже за Франция.

Там в такава степен се уважава трудът на хората, които произвеждат храна, че всички големи животновъдни изложения, например, са задължително посещавани от президента на републиката. От незапомнени времена. Ако президентът не отиде на откриването в Клермон Феран, едно от най-големите изложения за животни, например, просто ще падне от власт.

Не е случайно и това, че министърът на земеделието на Франция Гийом Дидие отдели повече от два часа за среща с агрожурналистите, които участваха в престрипа. /виж каре от разговора с различни медии б.а./

Обединенията

Малцина у нас знаят, че кооперативите са измислени именно от французите във втората половина на 19-ти век. Те съществуват в сектора навсякъде. Като се започне от производството на люцерна и сушенето й, мине се през производството на грозде и преработката му във вина, та се стигне до създаването на научния институт АСТА.

И тук му е мястото да се каже колко много България е била повлияна особено преди 1944 г. от френското земеделие като структури и организации. Този дух на земеделие и любов към земята е бил пренесен от многото българи, които са учили агрономия във Франция. Между другото, такъв е бил и Руси Русев, една от знаковите фигури, на Лозаро-винарския институт в Плевен, който е баща на големия български художник Светлин Русев.

Наука – частна и държавна издръжка

Структурата на ССА също очевидно е повлияна от Франция, но за жалост днес е оставена, въпреки всички обратни твърдения и опити за финансиране, на доизживяване. Какво е различно в Страната на петела ли? Ами АСТА е инициирана именно от фермерите. Тя обединява десетки научни институти, които се занимават с приложна наука и се издържа от агробизнеса, но и петдесет процента от държавата. И само това е показателно, че просперитетът на този сектор е една от най-важните цели на френските правителства и икономика.

Знаят за нас

При посещението на групата в една от фабриките за сушене на люцерна Люзерн /виж каре по-долу б.а./, където отново всичко е в ръцете на кооперативите, стана дума за България. О, ние знаем за вашата ненавист към тях, каза един от лекторите. В България това е свързано с наследство от комунистическия период. Но трябва да осъзнаете, че земеделците могат да оцелеят само в кооперации. Ние сме европейски страни, много сме сходни и това е нашият път, казаха учените и допълниха, че при интерес от българска страна са готови да съдействат във всяко едно отношение.

Нима в България има Пино Ноар?

Огромно удоволствие ми достави признанието на агронома на шато Тетингер, знаково в производството на шампанското. „От България ли сте. Тре биен. Знаете ли, че нашите най-добри работници в лозята са българи. Да, наистина. Но за жалост работят само три седмици. Толкова ни трае сезонът в прибирането на реколтата.”

За сметка на това и на мен, на и другата колежка от България ни идеше да потънем вдън земя от срам и възмущение, когато във водещата винарна за шампанско Nicolas Feuillatte искрено ни попитаха: „Ама вие наистина ли отглеждате сорта Пино Ноар. Просто невъзможно, чуваме за първи път.” И понеже си мислехме, че става дума за елементарно невежество, се оказа, че съвсем не сме прави. Същата вечер колеги от Дания се изумиха, като разбраха, че България е пълна с шата и че е родина както на Орфей, така и на виното.

 

Автор: Светлана Трифоновска

Целия материал четете в брой Ноември 2019