Зоната е белязана с история и земеделие в миналото. Марката е царска. Трудолюбието и предприемчивостта - пословични. Спомнете си Лясковските градинари. Или пък гурбетчиите от селата Поликраище и Първомай, Великотърновска област. Близо сме - до Старопрестолния град, до Арбанаси, до Петропавловския манастир и едновременно – до Лясковец. Всички тези крепости на българщината са средно на около 10-15 км. Поляните на Осмия национален събор на овцевъдите и козевъдите, организиран от НОКА, като че прекосиха вековете.

Тази година се събраха рекордно много участници - изложители и посетители. Повече от 200 фермери и производители на местни и млечни продукти и представители на селскостопанска техника показаха новости. Гостите бяха от 18 страни от Азия и Европа. А изобилието от редки екземпляри на автохтонни, високопродуктивни - местно и млечно направление, както и някои по-стари местни български породи /Черноглава плевенска, меринос и др./ впечатляваха с качествата си. Навесът с кошарите събра в завиден комфорт 17 породи овце и 6 породи кози.

Състезателният мотив водеше във втория ден. „Който мисли, че е лесно - да опита“, пошегува се още докато финишираше Бойчо Бойчев от Котел, първенецът по ръчна стрижба, който свали руното на овца Бяла млечна за рекордното време от 5 минути и 34 секунди. Без изобщо и с една драскотина да нарани животното.

Най-много мляко в състезанието по доене даде коза - българска млечна, собственост на Видол Петров, от с. Ръжево. Кочът Джеки, порода Черноглава Плевенска пък, спечели състезанието за тегло със забележителните 151 килограма и донесе на стопанина си Красимир Митков 1000 лв. 

„Потребители и производители вече се научихме да залагаме на българското.

Онова, което сме употребявали дълго време като храна, ни доведе до печалния факт - да сме една от най-болните нации“, заяви при откриването на Събора Янка Попова, съпредседател на НОКА /Националната асоциация на овцевъдите и козевъдите/, основен организатор на Събора. Основното мото беше: „Български храни от български суровини“.

Европейската нотификация за кланици и държавните помощи - стъпки по пътя към елитно животновъдство

постави като акцент заместник-земеделският министър Янко Иванов. Как българското животновъдство да не е жертвен агнец пред безмитния внос от Македония и трети страни, заявиха Симеон Караколев и евродепутати. Посланието прозвуча на висок глас – та нали сцената беше открита от 101 Каба гайди. А жените от „Седянката“ от Червен бряг и Осмият фолклорен фестивал „Заблеяло ми е агънце“ го разнесоха с гласа и хоровода на българските народни песни из цялата ни земя.

Пътуващо „Читалище“, детски рисунки с обредни мотиви, писани яйца по велинградска техника изпъстриха картината на Събора. Традициите оживяваха не просто като експонат, а като пренесени през вековете умения, на които се обучават и младите. Това е залогът да се продължи, подчерта Владислава Андреева от екипа на организаторите.

Дъждът „премести“ за кратко мястото на сцената. Официалните лица се наложи да поздравят участниците под навеса, на метър от самите кошари. Удобен за метафори и пожелания факт. Да останат така близо, както са в момента, до реалните проблеми на производителите на истински млечни продукти, които са в неравностойна конкуренция с по-евтините и съдържащи палмово масло и немлечни примеси продукти, коментираха изложителите и стопаните.

Георги Караиванов от с. Страхилово се представи с три коча Лакон и три Аваси. В момента животните му са със средна млечност 200 л. Дванайсет години вече той не се отказва и няма намерения да го прави сега, когато синът му е завършил зооинжинерство и е решен да го продължи. Ценната и вече рядка порода Меринос беше представена от Зекире Исмаил от Търговище. Под мотото на Събора, точно над кошарите му, посветено на родното, той изглеждаше като един от пионерите.

 

Автор: Ваня Манолова

Целия материал четете в брой Юни 2016