Биоземеделието е начин за смекчаване на климатичните промени и опазване на околната среда.

Биоземеделието е философия, стратегия и кауза за много земеделци.

Биохраните са надежда за по-добро здраве на хората, подобряване на почвеното плодородие, опазване на природните ресурси като водите, пчелите, биоразнообразието и въздуха.

Общата селскостопанска политика отделя специално внимание на биоземеделието и опазването на околната среда.

България разполага с подходящи почвени и климатични ресурси за развитие на биоземеделие. С 20 пъти е нараснал броят на биологичните оператори, като през 2008 г. те са били 311, а към края на 2018 г. са 6 660. МЗХГ отчита, че над 6 пъти са се увеличили площите с биологични култури през последните 7 години.

Биологично сертифицирани площи в системата на контрол

2011 г. - 26 622 ха

2018 г. - 162 332 ха

От 2015 година насам България заема едно от челните места по площи с лозя, отглеждани по методите на биологичното земеделие в ЕС. Страната ни е сред лидерите в Европа и по отношение на брой пчелни биокошери. Към 2011 г. те са 58 855, а през 2018 г. нарастват четири пъти и достигат до 265 069.

Биологично пчеларство

2011 - 58 855 кошери

2018 г. - 265 069 кошери

Увеличение 4 пъти

В периода от 2016 г. до 2018 г. се отчита ръст и при засадените площи с роза и лавандула. България е най-големият производител на биологично розово и лавандулово масла в света.

Изготвеният Национален план за развитие на биологичното производство за периода до 2027 година е направен съвместно с представители на контролиращи и консултантски организации, научни институти и университети, организации на биологичните производители и търговци. За оптимизиране на надзора върху дейността на контролиращите лица и увеличаване на капацитета на административното звено ще бъде създадена дирекция „Биологично производство“ в Министерството на земеделието, храните и горите.

Една от целите на плана е създаване на условия за устойчивост на малките и семейни биологични стопанства, чрез насърчаване сдружаването на производителите. Сред другите цели са включване на биопродукти в схемите „Училищен плод“ и „Училищно мляко“.

Предвижда се ежегодно участие на биологични стопанства в схемите за временна заетост на работници в тях.

С цел ocигурявaнe нa цялocтeн мoнитoринг нa биoлoгичнoтo прoизвoдcтвo в cтрaнaтa, cъглacнo изиcквaниятa нa рeглaмeнтитe нa Eврoпeйcкия cъюз, беше създaдeн eлeктрoнeн рeгиcтър зa oпeрaтoритe и пoдизпълнитeлитe, кoитo прoизвeждaт, прeрaбoтвaт, търгувaт, cъхрaнявaт или внacят биoлoгични прoдукти.

Заради по-скъпото производство и по-ниските добиви, както и заради това, че тези фермери опазват околната среда, те се нуждаят от адекватно подпомагане.

По мярка 11 Биологично земеделие през 2018 г. са изплатени 43,5 млн. лева по три направления: Биологично растениевъдство – с 2900 кандидати, Биологично животновъдство – с 84 кандидати, и биопчеларство – с близо 950 кандидати.

Мярка 11 Биологично земеделие – Кампания 2018 г.

Изплатени 43,5 млн. лева по три направления:

Биологично растениевъдство – 2900 кандидати

Биологично животновъдство – 84 кандидати

Биологично пчеларство – близо 950 кандидати

40 млн. евро се прехвърлят към мярка 11 „Биологично земеделие” 

След заседание на Комитета за наблюдение на ПРСР 2014-2020 г. Управляващият орган представи на заинтересованите страни предложение за изменение на Програмата. То включва преразпределение на средства във връзка с рамката за изпълнение и предложение за прехвърляне на средства от нестартирали мерки.

С преразпределението на средствата се предвижда поемане на нови ангажименти по мярка 11 „Биологично земеделие“ в рамките на кампания 2019/2020 г. Поемането на нови ангажименти по мярка 11 ще бъде възможно единствено при положителни резултати относно прилагането на биологично земеделие и системите за контрол в страната. Те ще бъдат обект на проверка на предстоящия одит от страна на службите на Европейската комисия.

Биологични стопани, преминали периода на преход и които до момента не са били участници по мярка 11, ще могат да поемат нови 5- годишни биологични ангажименти, като в първите три години от изпълнението ангажиментите ще бъдат финансирани от бюджета на ПРСР 2014-2020, а оставащите две години – от бюджета на Стратегическия план за ОСП 2021-2027.

 

 

Автор: Списание АгроКомпас

Целия материал четете в брой Декември 2019