Никога не ще забравя комичния и потресаващо разобличителен за родния манталитет разказ „Пази Боже, сляпо да прогледа” на Алеко Константинов. Делят ни два века, откакто е написан, но става все по-актуален. Което само доказва, че авторът му е бил пророк. Накратко в него става дума за превъплъщението на главния герой, някога сополиво хлапе от Северна България Ристу Петков Белокръвчанина. Животът му се усмихва и отива в Цариград да работи консул.

И там, заслепен от блясъка на мегаполиса, сменя името си, за да заличи „нисшия” си произход. Така се превръща в Христофор Белокровский и за по-сигурно изхвърля баща си на улицата и се отрича от него.

Нашичките

Така от сума евродепутати, които народът изпрати да му защитава интересите в Европейския парламент, един не се намери да признае, че България, откъдето идва, е селска страна. И да пожелае да стане пълноправен член на Комисията по земеделие в Европейския парламент. Да защити интересите на хората, които реално в последните десет години вкарват най-много свежи пари в българския бюджет. И тези, които произвеждат зърно, и тези, които ринат калта в оборите, и тези, които отглеждат домати и краставици, съставки на шопската салата и таратора. Все ястия, които са емблема на България в чужбина. Но като ги е било срам да си кажат, че корените им се губят някъде на село на нашичките народни избраници, поне заради едната българска роза и лавандула можеха да пожелаят да влязат в селската комисия. Хем на екзотични аромати щяха да ухаят, хем да се хвалят с това, че страната ни е лидер в света по производство на тези скъпоценни растения. Но, ако пък имат алергия към миризмите, поне заради българското кисело мляко можеха да пожелаят да станат членове. Него го знаят и на запад и, на изток, и на север, и на юг. От Америка та чак до страната на Изгряващото слънце, от Скандинавието до Австралия. Където хората с възхита и благодарност си купуват кисело мляко с чудодейната бактерия Лактобацилус булгарикус.

Не би

Не би! Сякаш тези наши избраници са родени на щандовете на търговските вериги, откъдето майките им са пазарували млякото, сиренето и хляба, че и лютеницата, за да ги изхранят докато станат годни да ходят в Страсбург.

Без оправдания

И оправданията, че дори и да са със статут на заместници, пак могат да вършат работа, просто не важат. Като заместници, нашите депутати могат да гласуват, само ако някой от колегите им съпартийци от другите страни отсъстват от заседание. Иначе и тримата могат да присъстват на заседания, да четат доклади, да се изказват. Но при положение, че титулярът си седи на мястото, ние и да искаме да защитим интереса си с вдигната ръка, просто няма как да се случи. Така теориите как ще се борим за изравняване на субсидиите с тези в старите демокрации са обещания само за пред българския електорат. Истината за липса на всякакъв интерес от всички представители на властта от всички политически партии излезе на подиума гола голеничка.

Нищо

Какво можем да очакваме от народни избраници, никой от които не е посочил като първо желание за участие в работата на земеделската комисия на европейския парламент. Нищо. Нито съчувствие, нито разбиране, нито съпричастие към този сектор.

Можели били

Бившият евродепутат Момчил Неков коментира, че ако избраниците ни искат, могат да направят много неща. Самият той участваше в работата на тази комисия, точно като заместник. И той наистина направи. Но не, защото е изпълнявал политическа повеля, а просто защото е взел тази работа присърце. За да успеят да прокарат или защитят български интерес в земеделието, тези депутати трябва да присъстват на всяко заседание, да контактуват с другите си колеги, да четат докладите, да коментират, за да ги видят другите, че проявяват интерес и да си създадат авторитет. Трябва да станат видими за координатора, който да им дава доклади, и да се обръща към тях. И още и още. Това разказа Момчил Неков, който може и да е попаднал случайно в тази комисия, но знаем колко много направи за този сектор и за България.

При положение, че новите трима депутати не са пожелали да бъдат титуляри в земеделската комисия, а са я оставили като резервен вариант, докато в други са титуляри, аз лично не вярвам, че те ще вземат присърце тази дейност.

Дори и само за това, че секторът е огромен, необятен и изисква много ровене и познания за механизмите, по които тече финансирането на различните отрасли.

 

Автор: Светлана Петкова

Целия материал четете в брой Юли 2019