Каква беше 2020 година за биопчеларите в България?

Като цяло, годината беше неблагоприятна, добивите са много ниски. Реално под 50% е средният добив за страната спрямо 2019 година, която също не беше много добра от гледна точка на продукция. В същото време поради това, че има голямо търсене на мед и пчелни продукти цената леко започна да се увеличава. Наблюдаваме сериозно търсене на биологичен прополис и биологичен прашец. Говорим за доста сериозни цени и много сериозно търсене на пазара. За съжаление, малко са колегите, които добиват тези продукти.

На какво се дължи спадът на количеството на меда?

На климатичните промени, които наблюдавахме през 2020 година. В едната част на страната беше много сухо, в другата част валеше почти всеки ден. Това отслаби пчелните семейства особено през юли-август, когато те буквално спряха да се развиват и влизането в зимния период с отслабени пчелни семейства не е благоприятно. Очакваме сериозна смъртност през зимния период.

Вие казахте, че има голямо търсене на прашец и прополис. Защо не се произвеждат по-големи количества от тези пчелни продукти, щом има такъв голям интерес?

Интересът се прояви през последните няколко месеца и той е свързан с пандемията и желанието на хората да консумират по-здравословни и качествени храни, както и природни продукти.

Производството в България е насочено основно към пчелен мед и добиването на останалите пчелни продукти е по-скоро като странична дейност и няма как толкова бързо производството да се насочи към този тип продукти. Най-малко трябва подготовка на самите производители, дори и чисто технически средства за добиването на прашец.

Увеличи ли се броят на биологичните пчелари спрямо конвенционалните?

Не. Всъщност в последните години по-скоро наблюдаваме отлив от страна на биологичните пчелари и производители. Това е свързано, от една страна, с ограниченията в приемите за компенсаторните плащания по Мярка 11. Ангажименти се приемаха само за преминали вече преходния период и аз лично забелязвам тенденция към отказване особено на такъв тип стопани, които са започнали да се занимават с биологично пчеларство само с цел да имат повече точки по някои от мерките на ПРСР или с цел за вземане на някаква субсидия.

В момента остават реалните производители, които имат пазар за сертифицирани биологични продукти, но те не се увеличават, броят им по-скоро се запазва.

Биологичният пчелен мед търси ли се повече спрямо конвенционалния?

Като цяло, се засили търсенето на пчелен мед. Традиционно българският потребител няма доверие в биологичните продукти, особено в биологичния пчелен мед, което е неоправдано, но за съжаление трябва сериозна кампания от страна на производителите и от страна на институциите за възвръщане доверието към този тип продукти.

Освен това по-високата цена на тези продукти обуславя по-добрия пазар основно в София. Имаме леко повишаване на търсенето, но като цяло биологичният мед е експортно ориентиран.

Каква е цената на килограм биологичен мед?

Около 5.20-5.40 лв./кг – това е цена на непреработен продукт от производителя. За сравнение в началото на 2020 г. цените бяха 4.50-4.60 лв./кг.

Имате ли проблем с реализацията заради вноса на мед?

Да. Все още имаме такъв проблем. Проблемът първо е на местния пазар затова, че потребителите недостатъчно добре четат етикета какво купуват и не търсят информация за произхода на продукта. От друга страна, на европейския пазар определено ние се конкурираме с продуктите, които се внасят от Украйна и Китай, които са много по-нискокачествени от нашите. За съжаление, не сме позиционирани на пазара така, че да покажем качествен продукт, който и ценово е по-висок клас от вносните от трети страни.

 

Автор: Светлозара Димитрова