Вие се занимавате със зърнопроизводство и лозарство. Разкажете как започнахте този семеен бизнес, как възникна любовта Ви към земеделието?
Фирмата ни е създадена през 1993 година от баща ми, тогава с моя брат сме били още ученици. През 1994 г. се уволнихме от казармата и оттогава досега работим заедно. Нашите родители са се запознали в Лозаро-винарския институт в Плевен, след това дошли да живеят в Ново село. През всичките тези години нашите родители са работили в растителната защита в земеделието. Аз и моят брат също винаги сме обичали земята, техниката и това ни накара да се занимаваме с тази професия. Ние сме собственици и в същото време началници, но работим наравно с нашите хора, работниците.
Работите в район, за който казват, че е северозападнал. Как с помощта на земеделието се опитвате да го възродите?
Намираме се в Северозападна България, която се счита от мнозина за много западнал район, но ние мислим, че земеделието, лозарството и овощарството могат да създават заетост и поминък и могат да бъдат причина за хората да намерят начин и смисъл да останат в България. Искаме да развием лозарството, което винаги е било поминък в този район и с него сме известни не само в България, но и по света – с новоселските вина.
Основният Ви бизнес е зърнопроизводството. Колко декара обработвате към настоящия момент?
Обработваме 30 хил. дка земя. От две години започнахме да се занимаваме по-сериозно и с лозарство. Имаме около 180 дка стари лозя, още 180 нови лозя и в бъдеще мислим да направим още около 210 дка.
Какви проблеми срещате в лозарството?
Основният проблем е липсата на работна ръка. Доколкото можем, осигуряваме добра работна заплата. Нашите работници са млади хора. Надяваме се и занапред да се справяме добре. Доволни сме от тяхната работа.
Защо решихте да диверсифицирате производството?
Защото виждаме, че в района зърнопроизводството не осигурява добра заетост и се надяваме, че с лозарството ще създадем още работни места. Все пак да има някакъв поминък в този район, специално в община Ново село и в същото време да запазим местния сорт Гъмза, който е нашата гордост. С това и да запазим славата на Новоселските вина, които са доста познати и добри, разбира се.
Каква сортова листа поддържате?
Сортовата листа на новите лозя е 40 дка Гъмза, 40 дка Совиньон Блан, 40 дка Шардоне, другите са Мерло и Каберне Фран. От старите лозя основно сортовете са Гъмза 60 дка, Ркацители 80 дка и останалите Каберне Совиньон, които са засадени около 1972-1974 година.
Това е една закачка с времето. Нали така?
Да, лозарството в този район е една стара традиция. Съществуващата изба е създадена от хората от селото под формата на кооператив и е построена с доброволен труд. От моите родители сме наследили любовта към лозарството, към земеделието и затова искаме да продължим тези традиции.
Колко килограма даде тази година Гъмзата?
Тази година от старите насаждения получихме добър добив - около 1200-1300 кг от дка. В нашия край сме доволни от добивите и от качеството.